1 От Павел, апостол на Христос Исус чрез Божията воля, и от нашия брат Тимотей.

До Божията църква в Коринт и до всички Божии хора в цяла Ахая.

² Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Павел благодари на Бога

³ Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господ Исус Христос, милостивият Баща и Богът, който е изворът на всяка утеха. ⁴ Той ни утешава във всички наши скърби, за да утешаваме и ние онези, които скърбят, така както Бог утешава самите нас. ⁵ Защото както участваме в безбройните страдания на Христос, така чрез Христос безграничната ни утеха стига до вас. ⁶ Ако ние имаме скърби, то е, за да бъдете вие утешени и спасени. Ако ние получим утеха, то е, за да можете вие да бъдете утешени и търпеливо да понасяте страданията, които и ние понасяме. ⁷ И надеждата ни за вас е твърда, защото знаем, че както участвате в страданията ни, така участвате и в утехата ни.

⁸ Братя и сестри, искаме да знаете за бедите, които ни сполетяха в Азия. Бремето върху нас бе толкова тежко и непоносимо, че дори бяхме загубили всякаква надежда за живот. ⁹ Да, в сърцата си чувствахме, че смъртната ни присъда вече е произнесена. Това се случи, за да не се доверяваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. ¹⁰ Той ни избави от ужасна смърт и ще продължава да ни избавя. В него е надеждата ни и той и в бъдеще ще ни избавя, ¹¹ ако и вие ни помагате с молитва, така че мнозина да благодарят от наше име за благословението, с което Бог ще ни дари заради многото молитви.

Промяна в плановете на Павел

¹² Ето с какво се гордеем — с това, че можем да кажем с чиста съвест: всичко, което сме извършили в този свят, е било с чистотата и искреността, идваща от Бога. Не с мъдростта на света, а с Божията благодат сме се отнасяли към хората и особено към вас. ¹³ Да, защото не ви пишем нищо друго освен това, което можете да прочетете и наистина да разберете. И се надявам, че ще ни разберете напълно, ¹⁴ както винаги сте ни разбирали отчасти, и ще видите, че можете да се гордеете с нас, както ние ще се гордеем с вас в Деня, когато нашият Господ Исус дойде.

¹⁵ И уверен в това, аз реших първо да посетя вас, за да бъдете благословени два пъти. ¹⁶ Възнамерявах да ви посетя на път за Македония, а когато се връщам оттам, да дойда отново при вас, за да ми помогнете при пътуването ми до Юдея. ¹⁷ Нима мислите, че лесно променям решенията си? Или смятате, че съм правил плановете си като светски човек, който казва едновременно „Да, да!“ и „Не, не!“?

¹⁸ Но Бог държи на думата си и той ще свидетелства, че никога не ви казваме „да“ и „не“ за едно и също нещо. ¹⁹ Защото Божият Син Исус Христос, когото ние — Силуан, Тимотей и аз — проповядвахме сред вас, не беше едновременно и „да“, и „не“. Точно обратното: в него бе произнесено окончателно „Да!“. ²⁰ И независимо от това колко обещания е дал Бог, в него е потвърждението на всички тях. Ето защо чрез него казваме „Амин“ за слава на Бога. ²¹ Бог е този, който прави вас и нас силни в Христос и който ни помаза. ²² Той ни беляза като своя собственост и ни даде Духа, който е в сърцата ни като гаранция, че ще получим онова, което ни е обещал.

²³ Призовавам Бога за свидетел и залагам живота си на това, че не дойдох отново в Коринт, защото исках да ви пощадя. ²⁴ Не искам да кажа, че се опитваме да контролираме вярата ви, защото в нея вие стоите силни; по-скоро се трудим заедно с вас за вашето щастие.