Благата вест за Христос

15 Братя и сестри, искам да ви припомня Благата вест, която ви проповядвах и вие приехте, в която стоите твърдо ² и която ви носи спасение, ако запазите посланието ми в съзнанието си (освен ако не сте повярвали напразно).

³ Защото ви предадох онова, което и аз получих. Съобщих ви най-важното: че Христос умря за греховете ни, както казват Писанията, ⁴ и че бе погребан, а на третия ден – възкресен, както казват Писанията, ⁵ че се яви на Кифа, ^[a] а след това на дванадесетте апостола. ⁶ След това веднъж се яви на повече от петстотин братя и повечето от тях са все още живи, макар и някои да са мъртви. ⁷ След това се яви на Яков и отново на всички апостоли ⁸ и най-накрая и на мен като на човек, роден преждевременно. ⁹ Аз съм най-незначителният сред апостолите и дори не съм достоен да се нарека апостол, защото преследвах Божията църква. ^{[b] 10} Но благодарение на Божията благодат аз съм това, което съм. И благодатта, която той прояви към мен, не бе напразна. Напротив: трудех се по-упорито от всички останали, въпреки че не аз го правех, а Божията благодат, която беше в мен. ¹¹ И така, дали ви проповядвам аз или те, това е, което всички проповядваме, и това е, в което вие повярвахте.

Нашето възкресение

¹² Но след като проповядваме, че Христос бе възкресен от мъртвите, защо някои от вас казват, че няма възкресение на мъртвите? ¹³ Ако няма възкресение на мъртвите, значи Христос не е бил възкресен. ¹⁴ А ако Христос не е бил възкресен, безсмислено е проповядването ни, безсмислена е и вярата ви. ¹⁵ А се оказваме и лъжесвидетели относно Бога, защото пред него свидетелствахме под клетва, че той е възкресил Христос. Но ако, както казват, мъртвите не възкръсват, то и Бог не е възкресил Христос. ¹⁶ А ако мъртвите не възкръсват, то Христос не е бил възкресен, ¹⁷ а ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е безполезна, вие все още сте в греховете си ¹⁸ и онези, които са били в Христос, когато са умрели, са изгубени. ¹⁹ Ако имахме надежда в Христос само за този живот, ние бихме били най-достойните за съжаление сред всички хора.

²⁰ Но Христос наистина бе възкресен от мъртвите и бе първият от тях, ²¹ и ако смъртта дойде чрез човек, чрез човек дойде и възкресението на мъртвите. ²² Защото както всички умират в Адам, така всички ще възкръснат за нов живот в Христос, ²³ но всеки по своя ред: Христос е първият плод на възкресението, а когато той дойде, ще възкръснат онези, които му принадлежат. ²⁴ След това ще дойде краят, когато Христос предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всеки управник, всяка власт и всяка сила. ²⁵ Защото Христос трябва да царува, докато Бог не постави всички врагове под краката му. ²⁶ Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. ²⁷ Защото „Бог е подчинил всичко на Христос.“ ^[c] Когато Писанието казва, че „всичко“ е било подчинено, ясно е, че това изключва самия Бог, който е подчинил всичко на Христос. ²⁸ И когато всичко е подчинено на Христос, самият Син ще бъде подчинен на Онзи, който подчини всичко на него, за да бъде Бог всичко за всички.

²⁹ Ако не беше така, какво ще правят онези, които са кръстени ^[d] заради мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват? Защо са кръстени заради тях?

³⁰ И защо сме изправени пред опасности всеки час? ³¹ Аз умирам всеки ден. Братя и сестри, гордостта, която изпитвам заради вас в Христос Исус, нашия Господ, ме кара да заявя това. ³² Ако в Ефес се бях борил с диви зверове като обикновен човек, какво щях да спечеля? Ако мъртвите не възкръсват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем!“ ^[e]

³³ Не се заблуждавайте: „Лошите приятели развалят добрия характер.“ ³⁴ Елате на себе си, както е редно, и престанете да вършите грехове, защото някои от вас не познават Бога. Казвам това, за да ви засрамя.

Какви ще бъдат телата ни

³⁵ Някой може да попита: „Как възкръсват мъртвите? Какви ще бъдат телата им?“ ³⁶ Колко глупави въпроси! Това, което засяваш, трябва първо да умре в земята, за да получи нов живот. ³⁷ А когато сееш, онова, което заравяш в земята, не е тялото, което ще израсне, а само обикновено зърно, независимо дали е пшеница или някакво друго семе. ³⁸ След това Бог му дава тялото, което е избрал: за всяко семе – различно тяло. ³⁹ Плътта на живите същества не е една и съща: една е за хората, друга – за зверовете, различна е за птиците, а също и за рибите. ⁴⁰ Има небесни тела и земни тела. Небесните тела имат един блясък, а земните – друг. ⁴¹ Слънцето има един блясък, луната – друг, а звездите – още по-друг, като всяка звезда се различава по блясъка си от останалите.

⁴² Така е и възкресението на мъртвите. Тялото, което се заравя в земята, е тленно, а тялото, което възкръсва, е нетленно. ⁴³ Тялото, което се заравя в земята, е без чест, а възкръсва в слава. Тялото, което се заравя в земята, е слабо, а възкръсналото – силно. ⁴⁴ Това, което се заравя в земята, е физическо тяло, а това, което възкръсва – духовно.

Както има физическо тяло, така има и духовно тяло. ⁴⁵ Така казва Писанието: „Първият човек, Адам, стана живо същество ^[f].“ ^[g] А последният Адам ^[h] е животворен дух. ⁴⁶ Не духовното, а физическото е първо, а след него – духовното. ⁴⁷ Първият човек дойде от земята и бе създаден от пръст. Вторият човек дойде от небето. ⁴⁸ Какъвто е създаденият от пръст човек, такива са хората от пръст, а какъвто е небесният човек, такива са небесните хора. ⁴⁹ И както сме носили образа на създадения от пръст човек, така ще носим образа на небесния човек.

⁵⁰ Това ви казвам, братя и сестри: нашите земни тела от кръв и плът не могат да наследят Божието царство. Нито може тленното да наследи нетленното. ⁵¹ Чуйте ме, ще ви разкрия една тайна: няма всички да умрем, но всички ще бъдем променени ⁵² в един миг, кратък като премигване на око, при звука на последната тръба. Защото тръбата ще изсвири и мъртвите ще бъдат възкресени в нетленност, а ние, които все още сме живи, ще се променим. ⁵³ Защото това тленно тяло трябва да се облече в нетленност и това смъртно тяло – в безсмъртие. ⁵⁴ И когато това тленно тяло се облече в нетленност и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, ще се изпълни казаното в Писанието:

⁵⁶ Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. ⁵⁷ Но да благодарим на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос!

⁵⁸ И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен.

Събиране на помощи за вярващите

16 Сега за събирането на пари в помощ на Божиите хора – правете същото, което заповядах на църквите ^[k] в Галатия: ² нека всеки първи ден от седмицата всеки от вас да отделя настрана според прихода си, за да не се събират пари, когато дойда. ³ Когато пристигна, ще изпратя с препоръчителни писма мъжете, които вие одобрите, да занесат вашия дар в Ерусалим. ⁴ А ако е добре и аз да отида с тях, те ще тръгнат с мен.

Плановете на Павел

⁵ Ще дойда при вас след като мина през Македония, защото плановете ми са да мина оттам. ⁶ А може и да остана известно време или дори да прекарам зимата при вас, за да ми помогнете по-нататък по моя път. ⁷ Не искам да ви посетя сега, когато само минавам през земята ви, защото се надявам да остана известно време с вас, ако Господ позволи. ⁸ Ще остана в Ефес до Петдесятница, ^{[l] 9} защото пред мен широко се отвори врата, която ми дава възможност да работя успешно, но има и много хора, които са против мен.

¹⁰ Ако пристигне Тимотей, постарайте се да не се страхува от нищо по време на престоя си с вас, защото и той като мен се труди за Господното дело. ¹¹ Нека никой не гледа на него отвисоко, а му помогнете да продължи пътя си с мир, за да може да дойде при мен, защото го чакам да пристигне с другите братя.

¹² Сега за брат ни Аполос: аз настойчиво го подтиквах да ви посети с другите братя, но той твърдо беше решил да не идва сега. Ще дойде, когато има възможност.

Павел завършва писмото си

¹³ Бъдете нащрек. Бъдете твърди във вярата. Бъдете смели и силни. ¹⁴ Всичко, което вършите, вършете с любов.

¹⁵ Вие познавате рода на Стефанино и знаете, че те бяха първите, които повярваха в Ахая, ^[m] и се посветиха на служба на Божиите хора. Моля ви, братя и сестри, ¹⁶ да приемете водачеството на хора като тях и всеки, който се присъединява към делото и който работи за Господа.

¹⁷ Щастлив съм, че са тук Стефанино, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха празнината от вашето отсъствие. ¹⁸ Те успокоиха и моя, и вашия дух – признавайте хора като тях.

¹⁹ Църквите ^[n] в Азия ^[o] ви поздравяват. Сърдечно ви поздравяват в името на Господа Акила и Прискила заедно с църквата, която се събира в техния дом. ²⁰ Всички братя и сестри ви поздравяват. Поздравете се един друг със свята целувка.

²¹ Аз, Павел, пиша този поздрав със собствената си ръка.

²² Ако някой не обича Господа, нека бъде прогонен с проклятия!

О Господи, ела! ^[p]

²³ Благодатта на Господ Исус да бъде с вас.

²⁴ Любовта ми да бъде с всички вас в Христос Исус.