1 Kings 3
New Revised Standard Version, Anglicised Catholic Edition
Solomon’s Prayer for Wisdom
3 Solomon made a marriage alliance with Pharaoh king of Egypt; he took Pharaoh’s daughter and brought her into the city of David, until he had finished building his own house and the house of the Lord and the wall around Jerusalem. 2 The people were sacrificing at the high places, however, because no house had yet been built for the name of the Lord.
3 Solomon loved the Lord, walking in the statutes of his father David; only, he sacrificed and offered incense at the high places. 4 The king went to Gibeon to sacrifice there, for that was the principal high place; Solomon used to offer a thousand burnt-offerings on that altar. 5 At Gibeon the Lord appeared to Solomon in a dream by night; and God said, ‘Ask what I should give you.’ 6 And Solomon said, ‘You have shown great and steadfast love to your servant my father David, because he walked before you in faithfulness, in righteousness, and in uprightness of heart towards you; and you have kept for him this great and steadfast love, and have given him a son to sit on his throne today. 7 And now, O Lord my God, you have made your servant king in place of my father David, although I am only a little child; I do not know how to go out or come in. 8 And your servant is in the midst of the people whom you have chosen, a great people, so numerous they cannot be numbered or counted. 9 Give your servant therefore an understanding mind to govern your people, able to discern between good and evil; for who can govern this your great people?’
10 It pleased the Lord that Solomon had asked this. 11 God said to him, ‘Because you have asked this, and have not asked for yourself long life or riches, or for the life of your enemies, but have asked for yourself understanding to discern what is right, 12 I now do according to your word. Indeed I give you a wise and discerning mind; no one like you has been before you and no one like you shall arise after you. 13 I give you also what you have not asked, both riches and honour all your life; no other king shall compare with you. 14 If you will walk in my ways, keeping my statutes and my commandments, as your father David walked, then I will lengthen your life.’
15 Then Solomon awoke; it had been a dream. He came to Jerusalem, where he stood before the ark of the covenant of the Lord. He offered up burnt-offerings and offerings of well-being, and provided a feast for all his servants.
Solomon’s Wisdom in Judgement
16 Later, two women who were prostitutes came to the king and stood before him. 17 One woman said, ‘Please, my lord, this woman and I live in the same house; and I gave birth while she was in the house. 18 Then on the third day after I gave birth, this woman also gave birth. We were together; there was no one else with us in the house, only the two of us were in the house. 19 Then this woman’s son died in the night, because she lay on him. 20 She got up in the middle of the night and took my son from beside me while your servant slept. She laid him at her breast, and laid her dead son at my breast. 21 When I rose in the morning to nurse my son, I saw that he was dead; but when I looked at him closely in the morning, clearly it was not the son I had borne.’ 22 But the other woman said, ‘No, the living son is mine, and the dead son is yours.’ The first said, ‘No, the dead son is yours, and the living son is mine.’ So they argued before the king.
23 Then the king said, ‘One says, “This is my son that is alive, and your son is dead”; while the other says, “Not so! Your son is dead, and my son is the living one.”’ 24 So the king said, ‘Bring me a sword’, and they brought a sword before the king. 25 The king said, ‘Divide the living boy in two; then give half to one, and half to the other.’ 26 But the woman whose son was alive said to the king—because compassion for her son burned within her—‘Please, my lord, give her the living boy; certainly do not kill him!’ The other said, ‘It shall be neither mine nor yours; divide it.’ 27 Then the king responded: ‘Give the first woman the living boy; do not kill him. She is his mother.’ 28 All Israel heard of the judgement that the king had rendered; and they stood in awe of the king, because they perceived that the wisdom of God was in him, to execute justice.
Трето Царе 3
Bulgarian Bible
3 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.
2 Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.
3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.
4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.
5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.
6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.
7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам*.
8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.
9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;
10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.
11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,
12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.
13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.
14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.
15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.
16 Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.
17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.
18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.
19 И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.
20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.
21 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.
22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.
25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.
26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.
28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.
New Revised Standard Version Bible: Anglicised Catholic Edition, copyright © 1989, 1993, 1995 the Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the United States of America. Used by permission. All rights reserved.