1 Chronicles 17
Holman Christian Standard Bible
The Lord’s Covenant with David
17 When David(A) had settled into his palace, he said to Nathan the prophet, “Look! I am living in a cedar house while the ark of the Lord’s covenant is under tent curtains.”(B)
2 So Nathan told David, “Do all that is on your heart, for God is with you.”
3 But that night(C) the word of God came to Nathan: 4 “Go to David My servant and say, ‘This is what the Lord says: You are not the one to build Me a house to dwell in.(D) 5 From the time I brought Israel out of Egypt until today I have not lived in a house; instead, I have moved from tent to tent and from tabernacle to tabernacle.(E) 6 In all My travels throughout Israel, have I ever spoken a word to even one of the judges of Israel, whom I commanded to shepherd My people, asking: Why haven’t you built Me a house of cedar?’(F)
7 “Now this is what you will say to My servant David: ‘This is what the Lord of Hosts says: I took you from the pasture and from following the sheep to be ruler over My people Israel.(G) 8 I have been with you wherever you have gone, and I have destroyed all your enemies before you. I will make a name for you like that of the greatest in the land. 9 I will establish a place for My people Israel and plant them,(H) so that they may live there and not be disturbed again. Evildoers will not continue to oppress them as they formerly have 10 ever since the day I ordered judges to be over My people Israel. I will also subdue all your enemies.
“‘Furthermore, I declare to you that the Lord Himself will build a house for you. 11 When your time comes to be with your fathers, I will raise up after you your descendant, who is one of your own sons, and I will establish his kingdom. 12 He will build a house for Me,(I) and I will establish his throne forever. 13 I will be a father to him, and he will be a son to Me.(J) I will not take away My faithful love from him as I took it from the one who was before you.(K) 14 I will appoint him over My house and My kingdom forever, and his throne will be established forever.’”(L)
15 Nathan reported all these words and this entire vision to David.
David’s Prayer of Thanksgiving
16 Then(M) King David went in, sat in the Lord’s presence, and said,
Who am I, Lord God, and what is my house that You have brought me this far? 17 This was a little thing to You,[a] God, for You have spoken about Your servant’s house in the distant future. You regard me as a man of distinction,[b] Lord God. 18 What more can David say to You for honoring Your servant? You know Your servant. 19 Lord, You have done all this greatness, making known all these great promises because of Your servant and according to Your will.(N) 20 Lord, there is no one like You, and there is no God besides You, as all we have heard confirms. 21 And who is like Your people Israel? God, You came to one nation on earth to redeem a people for Yourself, to make a name for Yourself through great and awesome works by driving out nations before Your people You redeemed from Egypt.(O) 22 You made Your people Israel Your own people forever, and You, Lord, have become their God.(P)
23 Now, Lord, let the word that You have spoken concerning Your servant and his house be confirmed forever, and do as You have promised. 24 Let Your name be confirmed and magnified forever in the saying, “Yahweh of Hosts, the God of Israel, is God over Israel.” May the house of Your servant David be established before You. 25 Since You, my God, have revealed to[c](Q) Your servant that You will build him a house, Your servant has found courage to pray in Your presence. 26 Yahweh, You indeed are God, and You have promised this good thing to Your servant. 27 So now, You have been pleased to bless Your servant’s house that it may continue before You forever. For You, Lord, have blessed it, and it is blessed forever.
Footnotes
- 1 Chronicles 17:17 Lit thing in Your eyes
- 1 Chronicles 17:17 Hb obscure
- 1 Chronicles 17:25 Lit have uncovered the ear of
Първо Летописи 17
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Обещание за вечно царство
17 (A)След като Давид се настани в новия си дом, каза на пророк Натан: „Ето аз живея в палат от кедър, а ковчегът на Господния завет е под шатра.“ 2 И Натан отговори на Давид: „Върши всичко, което ти е на сърце, защото Бог е с тебе.“
3 Но в същата нощ Бог каза на Натан: 4 „Иди и съобщи на Моя служител Давид: ‘Така казва Господ: «Ти няма да Ми съградиш дом, в който да пребъдвам, 5 защото от деня, в който изведох израилтяните от Египет чак до днес, Аз не съм обитавал дом, а съм бил от шатра в шатра и от място на място. 6 Където и да съм живял с целия Израил, нима съм казал и дума на някой от Израилевите съдии, които по Моя заповед пасяха народа ми: Защо не сте Ми съградили кедров дом?»’
7 Затова сега съобщи на Моя служител Давид: ‘Така казва Господ Вседържител: «Взех те от овчето стадо, за да те направя водач на Своя народ Израил; 8 бях с тебе навред, където ходеше, изтребих пред тебе всички твои врагове и те направих велик като другите велики по земята. 9 Аз ще приготвя място на Своя народ Израил и ще го вкореня там, за да живее той в сигурност на това място. Няма вече да го притесняват нечестивите, както преди, 10 в дните, когато поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще усмиря всички твои врагове и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 А когато настъпи краят на дните ти и ти отидеш при своите предци, ще въздигна след тебе твой наследник, който ще бъде един от синовете ти, и ще утвърдя неговото царство. 12 (B)Той ще Ми съгради дом и Аз ще утвърдя престола му за вечни времена. 13 (C)Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син, и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от онзи, който беше преди тебе, 14 ще го утвърдя в Своя дом и в Своето царство за вечни времена и престолът му ще бъде завинаги непоклатим»’.“ 15 Натан разказа всичко това на Давид и му предаде точно цялото видение.
Молитвата на Давид
16 Тогава цар Давид дойде, коленичи пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че така си ме въздигнал? 17 Но дори и това е било малко в Твоите очи, Боже! Ти си възвестил за дома на Своя служител далечно потомство и благосклонно си погледнал на мене като на велик човек, Господи Боже! 18 Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се издигне Твоят раб, защото Ти познаваш Своя раб! 19 Господи, за Своя служител Ти извърши всички тези велики неща, желани от Тебе, и така показа цялото Си величие. 20 Господи, всичко, което сме чували с ушите си, потвърди: няма друг, подобен на Тебе! 21 И кой друг народ на света е като Твоя народ Израил? При него дойде Бог, за да донесе избавление на народа Си. Така Ти придоби име чрез велики и страховити дела – прогони народите пред Своя народ и го избави от Египет. 22 Ти направи народа Си Израил Свой народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.
23 И сега, Господи, нека се утвърди за вечни времена словото, което си изрекъл за Своя служител и неговия дом, и извършй това, което си обещал. 24 Да пребъде и да се възвеличи Твоето име за вечни времена, за да казват: ‘Господ Вседържител, Израилевият Бог, е Бог над Израил.’ Нека бъде утвърден пред Тебе домът на Твоя служител Давид! 25 Защото Ти, Боже мой, откри пред Своя раб, че ще му съградиш дом; затова и Твоят служител се осмели да се помоли пред Тебе. 26 И сега, Господи, Ти си Бог и Ти обеща тези блага на Своя раб. 27 Затова бъди милостив и благослави дома на Своя раб, за да пребъдва пред Тебе за вечни времена; защото, ако Ти, Господи, си го благословил, ще бъде благословен завинаги.“
Copyright © 1999, 2000, 2002, 2003, 2009 by Holman Bible Publishers, Nashville Tennessee. All rights reserved.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.