Делото на Павел в Солун

2 Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно, ² но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога. ³ Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого. ⁴ Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви. ⁵ Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това! ⁶ Не търсехме похвала от хората — нито от вас, нито от някой друг, ⁷ въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни^[a] сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца. ⁸ Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи. ⁹ Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.

¹⁰ И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите, ¹¹ и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца. ¹² Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.

¹³ Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите. ¹⁴ Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите, ¹⁵ които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора. ¹⁶ Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.

Желанието на Павел да ги посети отново

¹⁷ А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време — разделени само телесно, но не и в мислите си — и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим. ¹⁸ Да, ние много искахме да дойдем при вас. Аз, Павел, много пъти се опитвах да го направя, но Сатана ни пречеше. ¹⁹ Защото кой друг освен вас е нашата надежда, радост и венец, с който да се гордеем пред нашия Господ Исус, когато той дойде? ²⁰ Наистина, вие сте нашата слава и радост!