Обхванатият от нечист дух в Гадара

5 ^(A)И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската^[a] област. ² А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, ³ живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. ⁴ Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. ⁵ И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. ⁶ А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, ^7 (B)и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ ⁸ 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ ⁹ Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ ¹⁰ И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. ¹¹ А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. ¹² И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ ¹³ Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. ¹⁴ А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. ¹⁵ Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. ¹⁶ А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. ¹⁷ Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. ¹⁸ И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. ¹⁹ Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ ²⁰ Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

^21 (C)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. ²² Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му ²³ и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ ²⁴ Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.

²⁵ А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години ²⁶ и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, ^27 (D)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, ²⁸ защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ ²⁹ Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. ³⁰ Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ ³¹ Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ ³² Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. ³³ Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. ³⁴ А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“

³⁵ Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ ³⁶ Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ ³⁷ И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. ³⁸ Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. ³⁹ И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ ⁴⁰ Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. ⁴¹ Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ ⁴² Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. ⁴³ А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.