馬可福音 8
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
耶穌使四千人吃飽
8 那時，又有一大群人聚在一起，他們沒有東西吃。耶穌就叫來門徒，說： 2 「我憐憫這些人，他們跟我在一起已經三天，沒有任何吃的了。 3 如果讓他們餓著肚子回家，他們在路上會體力不支，因為有些人是遠道而來的。」
4 門徒說：「在這荒野，如何找到足夠的食物給這些人吃呢？」
5 耶穌問：「你們有多少餅？」
門徒答道：「七個。」
6 耶穌便吩咐大家坐在地上，然後拿著那七個餅祝謝了，掰開，遞給門徒，讓門徒分給大家，門徒就把餅分給大家。 7 他們還有幾條小魚。耶穌祝謝了，叫門徒分給眾人。 8 大家都吃了，並且吃飽了，剩下的零碎裝滿了七個筐子。 9 吃的人約有四千。耶穌讓眾人回家後， 10 隨即和門徒上船，來到大瑪努他地區。
11 法利賽人出來盤問耶穌，要求祂從天上顯一個神蹟給他們看看，藉此試探祂。 12 耶穌深深歎息道：「這世代的人為什麼總是要看神蹟呢？我實在告訴你們，沒有神蹟給這世代的人看。」 13 然後，耶穌離開他們，乘船回對岸去了。
防備法利賽人和希律的酵
14 門徒忘了帶餅，船上只有一個餅。 15 耶穌警告他們：「你們要謹慎，要提防法利賽人和希律的酵！」
16 他們彼此議論說：「老師這樣說，是不是因為我們沒有帶餅呢？」
17 耶穌知道他們的心思，就說：「你們為什麼議論沒有帶餅的事呢？難道你們還不明白、不領悟嗎？你們的心還是愚頑嗎？ 18 你們有眼不會看，有耳不會聽嗎？你們不記得嗎？ 19 我掰開五個餅分給五千人吃的時候，你們撿了多少籃的零碎呢？」
門徒答道：「十二籃。」
20 耶穌又說：「我用七個餅餵飽四千人的時候，你們撿了多少筐零碎呢？」
門徒答道：「七筐。」
21 耶穌接著說：「你們還不明白嗎？」
治好伯賽大的瞎子
22 他們到了伯賽大，有人帶來一個瞎子，求耶穌摸他。 23 耶穌拉著瞎子的手帶他走到村外，吐唾沫在他的眼睛上，並把手按在他身上，問他：「你看見什麼了？」
24 他抬頭看了看，說：「我看見人們好像一棵棵的樹，走來走去。」
25 耶穌把手按在他的眼睛上，他定睛一看，便恢復了視力，什麼都看得清清楚楚。 26 耶穌叫他回家，並對他說：「不要再進這個村子了。」
彼得宣告耶穌是基督
27 耶穌和門徒前往凱撒利亞·腓立比境內的村莊。在路上，祂問門徒：「別人說我是誰？」
28 他們說：「有人說你是施洗者約翰，有人說你是以利亞，有人說你是眾先知中的一位。」
29 耶穌又問他們：「那麼，你們說我是誰？」
彼得回答說：「你是基督！」
30 耶穌吩咐他們不要洩露祂的身分。
耶穌預言自己的受難和復活
31 從此，耶穌便告訴他們，人子必須受許多苦，被長老、祭司長和律法教師棄絕，殺害，但必在三天之後復活。 32 耶穌清楚地把這些事告訴了他們，彼得就把祂拉到一邊，勸阻祂。 33 耶穌轉身看了看門徒，斥責彼得說：「撒旦，退到我後面去！因為你不考慮上帝的意思，只考慮人的意思。」
34 祂叫眾人和門徒一起過來，對他們說：「如果有人要跟從我，就應當捨己，背起他的十字架跟從我。 35 因為想救自己生命的，必失去生命；但為了我和福音而失去生命的，必得到生命。 36 人就是賺得全世界，卻喪失自己的生命，又有什麼益處呢？ 37 他還能用什麼換回生命呢？
38 「在這淫亂、罪惡的世代，如果有人以我和我的道為恥，人子在父的榮耀中與聖天使再來的時候，也要以他為恥。」
Марк 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус нахранва повече от 4000 души
(Мат. 15:32-39)
8 При друг случай по това време, при Исус се бяха събрали много хора, които нямаха нищо за ядене. Той извика учениците си и им каза: 2 „Жал ми е за тези хора — от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат. 3 Ако ги изпратя да си тръгнат гладни, ще припаднат по пътя, защото някои живеят много далеч.“
4 Учениците му отговориха: „Къде тук, в това необитавано място, можем да намерим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
5 А Исус ги попита: „Колко хляба имате?“
„Седем“ — отвърнаха те.
6 Тогава Исус нареди на хората да седнат на земята, после взе седемте хляба, благодари на Бога, разчупи ги и даде на учениците си да ги разпределят на народа и те ги раздадоха. 7 Имаха и няколко рибки, за които той отново благодари на Бога и каза да раздадат и тях. 8 Всички ядоха до насита, а с това, което остана от храната, напълниха седем кошници. 9 Там имаше около четири хиляди души. После Исус ги отпрати, 10 а веднага след това се качи с учениците си в една лодка и отпътува за Далманутанската област.
Някои се съмняват във властта на Исус
(Мат. 16:1-4)
11 При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога. 12 Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“ 13 След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.
Предупреждение относно юдейските водачи
(Мат. 16:5-12)
14 Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече. 15 Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“
16 Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ — говореха те.
17 Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви? 18 Като имате очи — не виждате ли? Като имате уши — не чувате ли? Не помните ли какво направих? 19 Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“
„Дванадесет“ — отвърнаха те.
20 „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“
„Седем“ — отвърнаха те.
21 Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“
Исус излекува сляп човек във Витсаида
22 Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне. 23 Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24 Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“
25 Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно. 26 Исус го изпрати вкъщи, като му каза: „Не отивай в селото.“
Исус е Месията
(Мат. 16:13-20; Лк. 9:18-21)
27 Исус и учениците му тръгнаха към селата около Кесария Филипова и по пътя Исус ги попита: „Кой съм аз според хората?“
28 Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си един от пророците.“
29 Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“
Петър отговори: „Ти си Месията.“
30 Тогава Исус ги предупреди да не казват на никого за него.
Исус казва, че трябва да умре
(Мат. 16:21-28; Лк. 9:22-27)
31 И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“ 32 Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява. 33 Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“
34 После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. 35 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси. 36 Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 И какво може да плати, за да си го върне? 38 Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“
Marcu 8
Cornilescu 1924 - Revised 2010, 2014
A doua înmulţire a pâinilor
8 În zilele acelea, fiindcă(A) se strânsese din nou mult norod şi n-avea ce mânca, Isus a chemat pe ucenicii Săi şi le-a zis: 2 „Mi-e milă de norodul acesta, căci iată că de trei zile stau lângă Mine şi n-au ce mânca. 3 Dacă le voi da drumul acasă flămânzi, au să leşine de foame pe drum, fiindcă unii din ei au venit de departe.” 4 Ucenicii I-au răspuns: „Cum ar putea cineva să sature cu pâine pe oamenii aceştia aici, într-un loc pustiu?” 5 „Câte pâini aveţi?” i-a întrebat(B) Isus. „Şapte”, I-au răspuns ei. 6 Atunci a poruncit norodului să şadă pe pământ, a luat cele şapte pâini şi, după ce a mulţumit lui Dumnezeu, le-a frânt şi le-a dat ucenicilor Săi ca să le împartă, şi ei le-au împărţit norodului. 7 Mai aveau şi câţiva peştişori, şi Isus, după ce i-a binecuvântat(C), a poruncit să-i împartă şi pe aceia. 8 Au mâncat şi s-au săturat şi au ridicat şapte coşniţe pline cu rămăşiţele de firimituri. 9 Erau aproape patru mii de inşi. În urmă, Isus le-a dat drumul.
Aluatul fariseilor
10 Isus a intrat îndată(D) în corabie cu ucenicii Săi şi a venit în părţile Dalmanutei. 11 Fariseii au venit deodată(E) şi au început o ceartă de vorbe cu Isus. Şi, ca să-L pună la încercare, I-au cerut un semn din cer. 12 Isus a suspinat adânc în duhul Său şi a zis: „Pentru ce cere neamul acesta un semn? Adevărat vă spun că neamului acestuia nu i se va da deloc un semn.” 13 Apoi i-a lăsat şi a intrat iarăşi în corabie, ca să treacă de cealaltă parte. 14 Ucenicii(F) uitaseră să ia pâini; cu ei în corabie n-aveau decât o pâine. 15 Isus le dădea în grijă(G) şi le zicea: „Luaţi seama, să vă păziţi bine de aluatul fariseilor şi de aluatul lui Irod!” 16 Ucenicii se gândeau şi ziceau între ei: „Fiindcă n-avem pâini(H)”. 17 Isus a înţeles lucrul acesta şi le-a zis: „Pentru ce vă gândiţi că n-aveţi pâini? Tot(I) nu pricepeţi şi tot nu înţelegeţi? Aveţi inima împietrită? 18 Aveţi ochi şi nu vedeţi? Aveţi urechi şi nu auziţi? Şi nu vă aduceţi aminte deloc? 19 Când(J) am frânt cele cinci pâini la cei cinci mii de bărbaţi, câte coşuri pline cu firimituri aţi ridicat?” „Douăsprezece”, I-au răspuns ei. 20 „Şi când(K) am frânt cele şapte pâini la cei patru mii de bărbaţi, câte coşniţe pline cu firimituri aţi ridicat?” „Şapte”, I-au răspuns ei. 21 Şi El le-a zis: „Tot nu(L) înţelegeţi?”
Vindecarea unui orb la Betsaida
22 Au venit la Betsaida; au adus la Isus un orb şi L-au rugat să Se atingă de el. 23 Isus a luat pe orb de mână şi l-a scos din sat, apoi i-a pus scuipat(M) pe ochi, Şi-a pus mâinile peste el şi l-a întrebat: „Vezi ceva?” 24 El s-a uitat şi a zis: „Văd nişte oameni umblând, dar mi se par ca nişte copaci”. 25 Isus i-a pus din nou mâinile pe ochi; i-a spus să se uite ţintă şi, când s-a uitat, a fost tămăduit şi a văzut toate lucrurile desluşit. 26 Atunci, Isus l-a trimis acasă şi i-a zis: „Să nu intri în sat şi nici(N) să nu spui cuiva în sat”.
Mărturisirea lui Petru
27 Isus(O) a plecat cu ucenicii Săi în satele Cezareii lui Filip. Pe drum le-a pus următoarea întrebare: „Cine zic oamenii că sunt Eu?” 28 Ei I-au răspuns: „Ioan(P) Botezătorul; alţii: Ilie; alţii: Unul din proroci”. 29 „Dar voi”, i-a întrebat El, „cine ziceţi că sunt Eu?” „Tu(Q) eşti Hristosul!” I-a răspuns Petru. 30 Isus(R) le-a poruncit cu tărie să nu spună nimănui lucrul acesta despre El.
Isus vesteşte patimile şi moartea Sa
31 Atunci a(S) început să-i înveţe că Fiul omului trebuie să pătimească mult, să fie tăgăduit de bătrâni, de preoţii cei mai de seamă şi de cărturari, să fie omorât şi după trei zile să învieze. 32 Le spunea lucrurile acestea pe faţă. Petru însă L-a luat deoparte şi a început să-L mustre. 33 Dar Isus S-a întors şi S-a uitat la ucenicii Săi, a mustrat pe Petru şi i-a zis: „Înapoia Mea, Satano! Fiindcă tu nu te gândeşti la lucrurile lui Dumnezeu, ci la lucrurile oamenilor.” 34 Apoi a chemat la El norodul împreună cu ucenicii Săi şi le-a zis: „Dacă voieşte cineva(T) să vină după Mine, să se lepede de sine însuşi, să-şi ia crucea şi să Mă urmeze. 35 Căci oricine(U) va vrea să-şi scape viaţa o va pierde, dar oricine îşi va pierde viaţa din pricina Mea şi din pricina Evangheliei o va mântui. 36 Şi ce foloseşte unui om să câştige toată lumea, dacă îşi pierde sufletul? 37 Sau ce va da un om în schimb pentru sufletul său? 38 Pentru că(V) de oricine se(W) va ruşina de Mine şi de cuvintele Mele, în acest neam preacurvar şi păcătos, Se va ruşina şi Fiul omului când va veni în slava Tatălui Său împreună cu sfinţii îngeri.”
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright of the Cornilescu Bible © 1924 belongs to British and Foreign Bible Society. Copyright © 2010, 2014 of the revised edition in Romanian language belongs to the Interconfessional Bible Society of Romania, with the approval of the British and Foreign Bible Society.
