馬可福音 12
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
兇狠的佃戶
12 耶穌用比喻對他們說：「有人開闢了一個葡萄園，在四周築起籬笆，又在園中挖了一個榨酒池，建了一座瞭望臺，然後把葡萄園租給佃戶，就出遠門了。
2 「到葡萄成熟時，園主派一個奴僕去收取他該得的一份。 3 那些佃戶卻捉住那個奴僕，打了他一頓，使他空手而歸。
4 「園主又差另一個奴僕去。這一次，佃戶不但侮辱他，還把他打得頭破血流。 5 園主再派一個奴僕前往，他們卻把他殺掉了。園主後來派去的人不是挨打，就是被殺。 6 最後只剩下園主的愛子，園主就派他去，以為那些佃戶會尊重他的兒子。 7 這班佃戶卻彼此商量說，『這個就是園主的繼承人。來吧！我們殺掉他，產業就歸我們了。』
8 「於是他們抓住他，殺了他，把他拋到葡萄園外。 9 那麼，園主會採取什麼行動呢？他必定會來殺掉這些佃戶，把葡萄園轉給別人。 10 聖經上說，
『工匠丟棄的石頭已成了房角石。
11 這是主的作為，
在我們看來奇妙莫測。』
你們沒有讀過這經文嗎？」
12 他們聽出這比喻是針對他們說的，就想逮捕耶穌，但又害怕百姓，只好先離開了。
納稅給凱撒的問題
13 後來，他們派了幾個法利賽人和希律黨人到耶穌那裡，企圖利用祂所說的話設計陷害祂。
14 他們上前對耶穌說：「老師，我們知道你誠實無偽，不看人的情面，因為你不以貌取人，而是按真理傳上帝的道。那麼，向凱撒納稅對不對呢？ 15 我們該不該納呢？」耶穌看破他們的陰謀，就說：「你們為什麼試探我呢？拿一個銀幣來給我看。」
16 他們就拿來一個銀幣，耶穌問他們：「上面刻的是誰的像和名號？」
他們說：「凱撒的。」
17 耶穌說：「屬於凱撒的東西應該給凱撒，屬於上帝的東西應該給上帝。」
他們聽了這話，都很驚奇。
論復活
18 撒都該人向來不相信有復活的事，他們來問耶穌： 19 「老師，摩西為我們寫下律例，如果一個人死了，遺下妻子，又沒有兒女，他的兄弟就當娶嫂嫂，替哥哥傳宗接代。 20 有弟兄七人，老大結了婚，沒有孩子就死了。 21 二弟把大嫂娶過來，也沒有生孩子就死了，三弟也是一樣， 22 七個人都沒有留下孩子。最後，那女人也死了。 23 那麼，到復活的時候，她將是誰的妻子呢？因為七個人都娶過她。」
24 耶穌說：「你們弄錯了，因為你們不明白聖經，也不知道上帝的能力。 25 死人復活之後，將不娶也不嫁，就像天上的天使一樣。 26 關於死人復活的事，你們沒有讀過摩西書有關火中荊棘的記載嗎？上帝對摩西說，『我是亞伯拉罕的上帝，以撒的上帝，雅各的上帝。』 27 上帝不是死人的上帝，而是活人的上帝。你們大錯了！」
最大的誡命
28 有一位律法教師聽到他們的辯論，覺得耶穌的回答很精彩，就走過去問道：「誡命中哪一條最重要呢？」
29 耶穌回答道：「最重要的誡命是，『聽啊，以色列！主——我們的上帝是獨一的主。 30 你要全心、全情、全意、全力愛主——你的上帝』； 31 其次就是『要愛鄰如己』。再也沒有任何誡命比這兩條更重要了。」
32 那位律法教師說：「老師，你說得對，上帝只有一位，除祂以外，別無他神。 33 我們要全心、全意、全力愛祂，又要愛鄰如己。這樣做比獻什麼祭都好。」
34 耶穌見他答得很有智慧，就告訴他：「你離上帝的國不遠了。」此後，沒人再敢問耶穌問題了。
基督的身分
35 耶穌在聖殿裡教導的時候，問道：「律法教師為什麼說基督是大衛的後裔呢？ 36 大衛自己曾經受聖靈的感動，說，
『主對我主說，
你坐在我的右邊，
等我使你的仇敵伏在你腳下。』
37 既然大衛自己稱基督為主，基督又怎能是大衛的後裔呢？」百姓聽得津津有味。 38 耶穌又教導他們，說：「你們要提防律法教師，他們愛穿著長袍招搖過市，喜歡人們在大街上問候他們， 39 又喜歡會堂裡的上座和宴席中的首位。 40 他們侵吞寡婦的財產，還假意做冗長的禱告。這種人必受到更嚴厲的懲罰。」
窮寡婦的奉獻
41 然後，耶穌走到聖殿的奉獻箱對面坐下，看大家怎樣奉獻。很多財主奉獻了大量的錢。 42 後來一個窮寡婦來了，投進了相當於一文錢的兩個小銅錢。 43 耶穌叫門徒來，說：「我實在告訴你們，這位窮寡婦比其他人奉獻的都多， 44 因為他們不過奉獻了自己剩餘的，但這窮寡婦卻奉獻了她賴以為生的。」
馬 可 福 音 12
Chinese New Testament: Easy-to-Read Version
上帝派遣他的儿子
12 耶稣开始用比喻对他们说∶“有个人种了一个葡萄园，他把葡萄园用篱芭围起来，挖好了榨葡萄汁的槽，还盖了一座塔楼。他把园子租给了农户，然后出门旅行去了。 2 到了收葡萄的季节，他派了一个奴仆来向农户们要他应得的葡萄园里的那份果实， 3 但是农户们抓住奴仆，殴打了他一顿，还把他两手空空地撵了回去。 4 园主又派了一个奴仆去，农户们痛打了奴仆的脑袋，还羞辱了他一番。 5 园主再派另一个人去，农户们把他杀了。园主又派了许多人去，结果有的被打，有的被杀。
6 园主只剩下自己心爱的儿子了，最后他派去了自己的儿子。他说∶‘他们会尊敬我的儿子。’
7 但是农户们议论说∶‘这是园主的继承人，来啊，咱们把他杀掉，这份产业就归咱们了。’ 8 于是他们就抓住他，把他杀了，把尸体扔到园子外面。
9 “现在园主会怎么做呢？他会来杀掉那些农户，把园子转租给别人。 10 你们一定读过《经》上的这段话：
‘那块被建筑师舍弃的石头，
现在变成了基石。
11 这是主的安排，
在我们眼里，这是多么奇妙啊！” (A)
12 这些犹太首领知道耶稣讲的比喻是针对他们的，他们想设法逮捕耶稣，但是又害怕民众，他们便离开他走了。
犹太人首领企图对耶稣耍花招
13 后来，他们派了一些法利赛人和希律党人去抓挑耶稣的话柄。 14 这些人对耶稣说∶“老师，我们知道您很诚实。您不在乎别人的看法，您待人一视同仁，忠实地传播上帝的真理之道。请您告诉我们：向凯撒纳税是对还是错？我们该不该向凯撒交税？”
15 耶稣已经识破了他们的假意，就对他们说∶“你们为什么要来试探我呢？拿出一块银币来让我看一看。” 16 那些人递给耶稣一块银币。耶稣问∶“这上面刻着谁的头像和名字？”那些人答道∶“是凯撒的。”
17 耶稣说∶“那么，就应该把属于凯撒的东西给凯撒 [a]，把属于上帝的东西给上帝。”人们听了这话都惊奇不已。
一些撒都该人企图对耶稣耍花招
18 此后，有一些撒都该人来见耶稣。（他们不相信人会复活。）他们问耶稣一个问题： 19 “老师，摩西写道∶‘如果一个结了婚的男子死了，没留下儿女，他的兄弟就应该和他的遗孀结婚，代兄长生儿育女。 20 从前一家有七个兄弟，老大结婚后死了，没留下孩子。 21 老二就娶了那寡妇。可是他也没有生下孩子就死了。接着是老三，结果也一样。 22 就这样，兄弟七人都没有和这个女子生下孩子就死了。最后，这个女子也死了。 23 既然七个人都娶过这个女子，那么在他们复活后，她应该是谁的妻子呢？”
24 耶稣说∶“这是你们大错的原因，你们既不理解《经》，也不了解上帝的力量。。 25 人们死而复活之后，人们像天上的天使一样，不娶也不嫁。 26 针对从死里复活，你们难道没读过摩西的书中关于燃烧的荆棘 [b]吗？上帝对摩西说∶‘我是亚伯拉罕的上帝，我是以撒的上帝，我是雅各的上帝。 [c]’ 27 上帝不是死人的上帝，而是活人的上帝。 [d]你们完全错了。”
最重要的诫命
28 当时，有个律法师听见了耶稣他们的辩论。他见耶稣回答得很精彩，就问他说∶“诫命中的哪条最重要？”
29 耶稣答道∶“最重要一条是∶‘以色列人，你听着，主是我们唯一的上帝。 30 要全心全意，尽智、尽力地去爱主－你的上帝。’ [e] 31 第二条是‘爱人如爱己。’ [f]再没有哪条诫命比这两条更重要了。”
32 律法师听了，对耶稣说∶“老师，您讲得非常好。您说的对，只有一位上帝，除他之外没有别的上帝。 33 要全心全意、尽力地爱上帝，并且爱人如爱己。这比任何牺牲和贡品都重要。”
34 耶稣见他回答得聪明，就对他说∶“你离上帝的王国不远了。”从此以后，再也没有人敢向耶稣提问题了。
基督是大卫的子孙，还是他的主？
35 耶稣在大殿院里教导人们时说∶“律法师们怎么可以说基督是大卫的子孙呢？ 36 大卫受圣灵的启示，曾经说过：
‘主（上帝）对我的主说：
坐在我的右边，
直到我把你的敌人置于你的脚下。’ (B)
37 大卫本人称基督为‘主，’那么基督怎么可能是大卫的子孙呢？”一大群人兴奋地听他讲道。
耶稣批评律法师
38 耶稣继续教导人们，说∶“要提防那些律法师。他们喜欢穿着长袍到处招摇，喜欢在集市上，受到人们的致敬， 39 他们喜欢在犹太会堂里坐高位，在宴席上坐首位。 40 他们侵吞寡妇的财产，做长篇祈祷以炫耀自己。这些人将来要受到严厉的惩罚。”
真正的奉献
41 耶稣坐在布施箱对面，看着人们把钱投进箱中。很多有钱人向箱子里投了很多钱。 42 一个寡妇走来，向箱子里扔了两枚小铜钱 [g]，这两枚硬币只值一分钱。
43 耶稣把门徒们叫到一起，对他们说∶“我实话告诉你们：在所有捐钱的人当中，这个穷寡妇给的最多。 44 因为别人捐的都是多余的钱，这个寡妇很穷，却把自己所有的钱都拿了出来，她是要靠这点钱维持生活的。”
Footnotes
- 馬 可 福 音 12:17 凯撒： 罗马皇帝的统称。
- 馬 可 福 音 12:26 燃烧的荆棘： 请读《出埃及记》3:1-12。
- 馬 可 福 音 12:26 亚伯拉罕： 以撒和雅各是旧约时代的重要领袖中的三位。
- 馬 可 福 音 12:27 这句话的意思是亚伯拉罕、以撒和雅各都还活着。
- 馬 可 福 音 12:30 引自旧约《申命记》6:4-5。
- 馬 可 福 音 12:31 引自旧约《利未记》19:18。
- 馬 可 福 音 12:42 铜钱： 古罗马最小的硬币。
Марк 12
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Притча за злите лозари
12 (A)(B)Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. 2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 7 Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’ 8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 10 (C)(D)Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.
За плащане на данъка на императора
13 (E)(F)Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума. 14 Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“ 15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“ 16 Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“ 17 (G)Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.
За възкресението на мъртвите
18 (H)(I)Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха: 19 (J)„Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си. 20 Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство. 21 Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият. 22 И седмината я имаха, но[a] не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23 И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“ 24 Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила? 25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 26 (K)А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. 27 Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“
Най-голямата заповед
28 (L)Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ 29 (M)А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; 30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед[b]. 31 (N)Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ 32 (O)Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; 33 (P)и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ 34 (Q)Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.
Иисус Христос и Давид
35 (R)Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид[c]? 36 (S)Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. 37 И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.
Предпазване от лошия пример на книжниците
38 (T)В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, 39 предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 40 (U)изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“
Лептата на бедната вдовица
41 (V)Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма[d] и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. 42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. 43 Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. 44 Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“
Mark 12
King James Version
12 And he began to speak unto them by parables. A certain man planted a vineyard, and set an hedge about it, and digged a place for the winefat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country.
2 And at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.
3 And they caught him, and beat him, and sent him away empty.
4 And again he sent unto them another servant; and at him they cast stones, and wounded him in the head, and sent him away shamefully handled.
5 And again he sent another; and him they killed, and many others; beating some, and killing some.
6 Having yet therefore one son, his wellbeloved, he sent him also last unto them, saying, They will reverence my son.
7 But those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.'
8 And they took him, and killed him, and cast him out of the vineyard.
9 What shall therefore the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.
10 And have ye not read this scripture; The stone which the builders rejected is become the head of the corner:
11 This was the Lord's doing, and it is marvellous in our eyes?
12 And they sought to lay hold on him, but feared the people: for they knew that he had spoken the parable against them: and they left him, and went their way.
13 And they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, to catch him in his words.
14 And when they were come, they say unto him, Master, we know that thou art true, and carest for no man: for thou regardest not the person of men, but teachest the way of God in truth: Is it lawful to give tribute to Caesar, or not?
15 Shall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why tempt ye me? bring me a penny, that I may see it.
16 And they brought it. And he saith unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Caesar's.
17 And Jesus answering said unto them, Render to Caesar the things that are Caesar's, and to God the things that are God's. And they marvelled at him.
18 Then come unto him the Sadducees, which say there is no resurrection; and they asked him, saying,
19 Master, Moses wrote unto us, If a man's brother die, and leave his wife behind him, and leave no children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.
20 Now there were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed.
21 And the second took her, and died, neither left he any seed: and the third likewise.
22 And the seven had her, and left no seed: last of all the woman died also.
23 In the resurrection therefore, when they shall rise, whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.
24 And Jesus answering said unto them, Do ye not therefore err, because ye know not the scriptures, neither the power of God?
25 For when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as the angels which are in heaven.
26 And as touching the dead, that they rise: have ye not read in the book of Moses, how in the bush God spake unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?
27 He is not the God of the dead, but the God of the living: ye therefore do greatly err.
28 And one of the scribes came, and having heard them reasoning together, and perceiving that he had answered them well, asked him, Which is the first commandment of all?
29 And Jesus answered him, The first of all the commandments is, Hear, O Israel; The Lord our God is one Lord:
30 And thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind, and with all thy strength: this is the first commandment.
31 And the second is like, namely this, Thou shalt love thy neighbour as thyself. There is none other commandment greater than these.
32 And the scribe said unto him, Well, Master, thou hast said the truth: for there is one God; and there is none other but he:
33 And to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the soul, and with all the strength, and to love his neighbour as himself, is more than all whole burnt offerings and sacrifices.
34 And when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, Thou art not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.
35 And Jesus answered and said, while he taught in the temple, How say the scribes that Christ is the son of David?
36 For David himself said by the Holy Ghost, The Lord said to my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool.
37 David therefore himself calleth him Lord; and whence is he then his son? And the common people heard him gladly.
38 And he said unto them in his doctrine, Beware of the scribes, which love to go in long clothing, and love salutations in the marketplaces,
39 And the chief seats in the synagogues, and the uppermost rooms at feasts:
40 Which devour widows' houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater damnation.
41 And Jesus sat over against the treasury, and beheld how the people cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.
42 And there came a certain poor widow, and she threw in two mites, which make a farthing.
43 And he called unto him his disciples, and saith unto them, Verily I say unto you, That this poor widow hath cast more in, than all they which have cast into the treasury:
44 For all they did cast in of their abundance; but she of her want did cast in all that she had, even all her living.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.