Лука 17:1-11

1940 Bulgarian Bible

17 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

² По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

³ Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

⁴ И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

⁵ И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁶ А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁷ А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁸ Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁹ Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

¹⁰ Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.

¹¹ И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше <границата> между Самария и Галилея.