^2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
³ Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
⁴ Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
⁵ „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
^6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
⁷ Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
⁸ И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
⁹ Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
¹⁰ Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
¹¹ Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
¹² Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
^13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
^14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“