Плачът на Йеремия 3
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията
3 Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.
2 Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.
3 Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.
4 Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
5 Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.
6 Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.
7 (A)Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки
8 и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.
9 С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.
10 (B)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;
12 (C)изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;
13 простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.
14 (D)Станах за присмех на целия си народ,
всекидневна тяхна подигравателна песен.
15 (E)Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;
16 разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.
17 И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18 (F)„Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19 Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20 Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21 Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22 (G)по милост на Господа ние не изчезнахме,
защото милосърдието Му не е пресекнало –
23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24 (H)Господ е моят дял, казва душата ми,
и така, на Него ще се надявам.
25 Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26 (I)Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28 Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
29 Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
30 (J)Нека подлага страната си на онзи, който го удря,
до пресита да приема хули,
31 понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32 (K)Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33 (L)Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
34 Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
35 когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
37 (M)Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38 Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39 За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40 (N)Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41 Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42 Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
44 (O)Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
45 (P)Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48 Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50 докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51 Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52 (Q)Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53 Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55 (R)От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57 Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58 Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
59 Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
62 думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
63 (S)Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
64 (T)Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
65 Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“
Lamentations 3
English Standard Version
Great Is Your Faithfulness
3 (A)I am the man who has seen affliction
under the (B)rod of his wrath;
2 he has driven and brought me
(C)into darkness without any light;
3 surely against me he turns his hand
again and again the whole day long.
4 He has made my flesh and my skin waste away;
(D)he has broken my bones;
5 (E)he has besieged and enveloped me
with (F)bitterness and tribulation;
6 (G)he has made me dwell in darkness
like the dead of long ago.
7 (H)He has walled me about so that (I)I cannot escape;
he has made my chains heavy;
8 though (J)I call and cry for help,
he shuts out my prayer;
9 (K)he has blocked my ways with blocks of stones;
he has made my paths crooked.
10 (L)He is a bear lying in wait for me,
a lion in hiding;
11 (M)he turned aside my steps and (N)tore me to pieces;
(O)he has made me desolate;
12 (P)he bent his bow (Q)and set me
as a target for his arrow.
13 He drove into my kidneys
(R)the arrows of his quiver;
14 (S)I have become the laughingstock of all my people,[a]
(T)the object of their taunts all day long.
15 (U)He has filled me with bitterness;
he has sated me with (V)wormwood.
16 (W)He has made my teeth grind on gravel,
and (X)made me cower in ashes;
17 my soul is bereft of peace;
I have forgotten what happiness[b] is;
18 (Y)so I say, “My endurance has perished;
so has my hope from the Lord.”
19 (Z)Remember my affliction and my wanderings,
(AA)the wormwood and (AB)the gall!
20 My soul continually remembers it
(AC)and is bowed down within me.
21 But this I call to mind,
and (AD)therefore I have hope:
22 (AE)The steadfast love of the Lord never ceases;[c]
(AF)his mercies never come to an end;
23 they are new (AG)every morning;
(AH)great is your faithfulness.
24 (AI)“The Lord is my portion,” says my soul,
(AJ)“therefore I will hope in him.”
25 The Lord is good to those who (AK)wait for him,
to the soul who seeks him.
26 (AL)It is good that one should wait quietly
for the salvation of the Lord.
27 (AM)It is good for a man that he bear
the yoke (AN)in his youth.
28 Let him (AO)sit alone in silence
when it is laid on him;
29 (AP)let him put his mouth in the dust—
there may yet be hope;
30 (AQ)let him give his cheek to the one who strikes,
and let him be filled with insults.
31 (AR)For the Lord will not
cast off forever,
32 for, though he (AS)cause grief, (AT)he will have compassion
(AU)according to the abundance of his steadfast love;
33 (AV)for he does not afflict from his heart
or (AW)grieve the children of men.
34 To crush underfoot
all (AX)the prisoners of the earth,
35 (AY)to deny a man justice
in the presence of the Most High,
36 to subvert a man in his lawsuit,
(AZ)the Lord does not approve.
37 (BA)Who has spoken and it came to pass,
unless the Lord has commanded it?
38 (BB)Is it not from the mouth of the Most High
that good and bad come?
39 (BC)Why should a living man complain,
a man, about the punishment of his sins?
40 Let us test and examine our ways,
(BD)and return to the Lord!
41 (BE)Let us lift up our hearts and hands
to God in heaven:
42 (BF)“We have transgressed and (BG)rebelled,
and you have not forgiven.
43 “You have wrapped yourself with anger and pursued us,
(BH)killing without pity;
44 (BI)you have wrapped yourself with a cloud
so that no prayer can pass through.
45 (BJ)You have made us scum and garbage
among the peoples.
46 (BK)“All our enemies
open their mouths against us;
47 (BL)panic and pitfall have come upon us,
devastation and (BM)destruction;
48 (BN)my eyes flow with rivers of tears
because of the destruction of the daughter of my people.
49 (BO)“My eyes will flow without ceasing,
without respite,
50 (BP)until the Lord from heaven
looks down and sees;
51 my eyes cause me grief
at the fate of all the daughters of my city.
52 (BQ)“I have been hunted (BR)like a bird
by those who were my enemies (BS)without cause;
53 (BT)they flung me alive into the pit[d]
(BU)and cast stones on me;
54 (BV)water closed over my head;
I said, (BW)‘I am lost.’
55 (BX)“I called on your name, O Lord,
from the depths of the pit;
56 (BY)you heard my plea, ‘Do not close
your ear to my cry for help!’
57 (BZ)You came near when I called on you;
you said, (CA)‘Do not fear!’
58 “You have (CB)taken up my cause, (CC)O Lord;
you have (CD)redeemed my life.
59 You have seen the wrong done to me, (CE)O Lord;
judge my cause.
60 You have seen all their vengeance,
all (CF)their plots against me.
61 (CG)“You have heard their taunts, O Lord,
all (CH)their plots against me.
62 The lips and thoughts (CI)of my assailants
are against me all the day long.
63 (CJ)Behold their sitting and their rising;
(CK)I am the object of their taunts.
64 (CL)“You will repay them,[e] O Lord,
(CM)according to the work of their hands.
65 You will give them[f] dullness of heart;
your curse will be[g] on them.
66 You will pursue them[h] in anger and (CN)destroy them
from under (CO)your heavens, O Lord.”[i]
Footnotes
- Lamentations 3:14 Some manuscripts all peoples
- Lamentations 3:17 Hebrew good
- Lamentations 3:22 Syriac, Targum; Hebrew Because of the steadfast love of the Lord, we are not cut off
- Lamentations 3:53 Or they end my life in the pit
- Lamentations 3:64 Or Repay them
- Lamentations 3:65 Or Give them
- Lamentations 3:65 Or place your curse
- Lamentations 3:66 Or Pursue them
- Lamentations 3:66 Syriac (compare Septuagint, Vulgate); Hebrew the heavens of the Lord
Lamentaciones 3
La Palabra (Hispanoamérica)
Tercera elegía
3 Yo he sufrido la aflicción
en la vara de su cólera.
2 Me ha guiado y hecho andar
por tinieblas y sin luz.
3 Vuelve sin cesar su mano
todo el día contra mí.
4 Me ha comido carne y piel
y me ha quebrado los huesos.
5 Me ha levantado un asedio
de veneno y sufrimiento.
6 Me ha hecho vivir en tinieblas
como a los muertos antiguos.
7 Me ha tapiado sin salida,
cargándome de cadenas.
8 Aunque grité y pedí auxilio,
no hizo caso de mi súplica.
9 Me ha amurallado el camino
y me ha cambiado las sendas.
10 Me ha acechado como un oso,
como un león escondido.
11 Me ha extraviado y hecho trizas,
me ha dejado destrozado.
12 Me ha apuntado con su arco,
me ha hecho blanco de sus flechas.
13 Me ha clavado en las entrañas
las flechas de su aljaba.
14 Soy la burla de mi pueblo
y su copla todo el día.
15 Me ha saciado de amargura,
me ha dado a beber ajenjo.
16 Me ha machacado los dientes,
me ha revolcado en el polvo.
17 Me han secuestrado la paz
y hasta he olvidado la dicha.
18 Pienso que estoy sin fuerza,
que se ha agotado del todo
mi esperanza en el Señor.
19 Recuerda mi pena amarga
que es ajenjo envenenado.
20 Me acuerdo constantemente
y se me derrumba el ánimo.
21 Pero algo viene a mi mente
que me llena de esperanza:
22 que tu amor, Señor, no cesa,
ni tu compasión se agota;
23 ¡se renuevan cada día
por tu gran fidelidad!
24 Tú eres mi herencia, Señor,
por eso confío en ti.
25 Es bueno el Señor con quien
confía en él y lo busca.
26 Es bueno esperar callado
la salvación del Señor.
27 Es bueno que el ser humano
cargue el yugo desde niño,
28 que aguante solo y callado
pues el Señor se lo ha impuesto;
29 que su boca bese el polvo
por si aún queda esperanza;
30 y que ofrezca su mejilla
al que lo hiere y lo afrenta.
31 Porque no ha de rechazarnos
eternamente mi Dios:
32 pues, aunque aflige, se apiada
porque es inmenso su amor;
33 que no disfruta afligiendo
o humillando al ser humano.
34 Si alguien pisotea a todos
los cautivos de un país,
35 si se agravia a un ser humano
en presencia del Altísimo,
36 o si se altera un proceso,
¿es que mi Dios no lo ve?
37 ¿Quién dice algo y sucede
si mi Dios no lo ha ordenado?
38 ¿No salen males y bienes
de la boca del Altísimo?
39 ¿Por qué alguno se lamenta,
si vive aunque haya pecado?
40 Revisemos nuestras sendas
y volvamos al Señor.
41 Alcemos al Dios del cielo
nuestras plegarias sinceras.
42 Fuimos rebeldes e infieles,
¡por eso no perdonaste!
43 Airado nos perseguiste,
nos mataste sin piedad.
44 Te ocultaste en una nube
para no escuchar las súplicas.
45 Nos convertiste en basura
y desecho entre los pueblos.
46 Nos provocan con insultos
todos nuestros enemigos.
47 Miedo y pánico es lo nuestro,
desolación y fracaso.
48 Mis ojos son ríos de lágrimas
por la capital en ruinas.
49 Mis ojos lloran sin tregua
y no sentirán alivio
50 hasta que el Señor se asome
y mire desde los cielos.
51 Siento dolor en mis ojos
por mi ciudad y sus hijas.
52 Los que me odian sin motivo
me cazaron como a un pájaro.
53 Me arrojaron vivo a un pozo,
echándome encima piedras.
54 Me sumergieron las aguas
y me dije: “¡Estoy perdido!”.
55 Invoqué, Señor, tu nombre
desde lo hondo del pozo.
56 ¡Escucha mi voz, no cierres
tu oído al grito de auxilio!
57 Cuando llamé te acercaste
y me dijiste: “¡No temas!”.
58 Me has defendido, Dios mío,
y me has salvado la vida.
59 Ya ves que sufro injusticia:
¡hazme justicia, Señor!
60 Ya ves todas sus intrigas
de venganza contra mí.
61 Tú oyes, Señor, sus insultos
y sus planes contra mí;
62 mi adversario cuchichea
todo el día contra mí.
63 Míralos: de pie o sentados,
me hacen tema de sus coplas.
64 Págales, Señor, a todos
como merecen sus obras.
65 Enduréceles la mente,
échales tu maldición.
66 Persíguelos con tu cólera
y bórralos bajo el cielo.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
La Palabra, (versión hispanoamericana) © 2010 Texto y Edición, Sociedad Bíblica de España