预言旱灾

14 耶和华告诉耶利米有关旱灾的事:

“犹大充满悲泣,
她的城邑衰败,
人人坐在地上痛哭,
耶路撒冷哀鸣四起。
贵族派仆人去水池打水,
仆人去那里发现没有水,
就带着空瓶垂头丧气、
羞愧难当地回去了。
天不下雨,
土地干裂,
农夫沮丧地抱着头。
因为没有草,
田野的母鹿抛弃了刚生下来的小鹿;
因为没有草,
野驴站在光秃的山头上像豺狼一样喘气,双目无神。”

耶和华啊,虽然我们的罪控告我们,
我们屡屡叛逆得罪你,
求你为了自己的尊名而拯救我们。
以色列的盼望和患难时的救主啊,
你为什么在这里像一个异乡人,
像一个只住一夜的旅客呢?
你为什么像一个受惊的人,
像一个无力救人的勇士呢?
耶和华啊,你一直都在我们中间,
我们属于你的名下,
求你不要抛弃我们。

10 论到这些百姓,耶和华这样说:
“他们喜欢流浪,
不约束自己的脚步,
因此耶和华不喜欢他们。
现在祂要清算他们的罪恶,
追讨他们的罪。”

11 耶和华对我说:“你不要为这百姓祷告。 12 他们禁食,我也不会听他们的呼求;他们献上燔祭和素祭,我也不会悦纳。我要用战争、饥荒和瘟疫灭绝他们。” 13 我说:“主耶和华啊!众先知不停地告诉他们不会有战争,也不会遭遇饥荒,说耶和华必在这地方赐给他们永久的平安。”

14 耶和华对我说:“那些先知奉我的名说假预言,我并没有差派他们,没有委任他们,也没有对他们说话。他们对你们说的预言是假异象,是占卜,是凭空捏造。 15 我没有差派他们,他们却奉我的名说这地方必没有战争和饥荒。他们必死于战争和饥荒。这是耶和华说的。 16 至于听他们说预言的人以及那些人的妻子儿女,必因饥荒和战争而暴尸耶路撒冷街头。因为我要使他们受到应得的报应。

17 “耶利米,你要对他们说,
‘让我昼夜泪眼汪汪吧,
因为我的同胞遭受重创,
遍体鳞伤。
18 我走到田间,
眼前是具具被杀的尸体;
我进入城里,
见饥荒肆虐,
祭司和先知也流亡异乡[a]。’”

19 耶和华啊,你完全丢弃犹大了吗?
你厌恶锡安吗?
你为什么把我们打得伤痕累累,以致无法医治?
我们期待平安,却没有平安;
渴望得到医治,却饱受惊吓。
20 耶和华啊,我们承认自己和我们祖先的罪,
我们都得罪了你。
21 为了你的尊名,
求你不要厌恶我们,
不要让你荣耀的宝座蒙羞。
求你顾念你与我们立的约,
不要废除它。
22 在列国供奉的偶像中,
谁能赐下雨水呢?
天能自降甘霖吗?
我们的上帝耶和华啊,
难道不是只有你能行这些事吗?
是你赐雨水降甘霖,
所以我们仰望你。

Footnotes

  1. 14:18 祭司和先知也流亡异乡”或译“连祭司和先知也浑浑噩噩,不知道自己做什么”。

Съд и милост – плен и връщане

Плачевна песен заради опустошението от суша

14 (A)Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. (B)Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си. (C)Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева. А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина.

(D)При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува? (E)Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя! 10 (F)Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“

Съд за приятните лъжи на лъжливите пророци

11 И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ! 12 (G)Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“

13 Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: ‘Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място’.“

14 (H)Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“ 15 Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: ‘Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад. 16 А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло’.“

Плач за настоящата разруха и бъдещата заплаха

17 И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана. 18 Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“

19 (I)„Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас. 20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе. 21 Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас! 22 Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“