約翰福音 6
Chinese Union Version Modern Punctuation (Traditional)
給五千人吃飽
6 這事以後，耶穌渡過加利利海，就是提比哩亞海。 2 有許多人因為看見他在病人身上所行的神蹟，就跟隨他。 3 耶穌上了山，和門徒一同坐在那裡。 4 那時猶太人的逾越節近了。 5 耶穌舉目看見許多人來，就對腓力說：「我們從哪裡買餅叫這些人吃呢？」 6 他說這話是要試驗腓力，他自己原知道要怎樣行。 7 腓力回答說：「就是二十兩銀子的餅，叫他們各人吃一點也是不夠的。」 8 有一個門徒，就是西門彼得的兄弟安得烈，對耶穌說： 9 「在這裡有一個孩童，帶著五個大麥餅、兩條魚，只是分給這許多人還算什麼呢？」 10 耶穌說：「你們叫眾人坐下。」原來那地方的草多。眾人就坐下，數目約有五千。 11 耶穌拿起餅來，祝謝了，就分給那坐著的人，分魚也是這樣，都隨著他們所要的。 12 他們吃飽了，耶穌對門徒說：「把剩下的零碎收拾起來，免得有糟蹋的。」 13 他們便將那五個大麥餅的零碎，就是眾人吃了剩下的，收拾起來，裝滿了十二個籃子。 14 眾人看見耶穌所行的神蹟，就說：「這真是那要到世間來的先知！」
15 耶穌既知道眾人要來強逼他做王，就獨自又退到山上去了。
耶穌履海
16 到了晚上，他的門徒下海邊去， 17 上了船，要過海往迦百農去。天已經黑了，耶穌還沒有來到他們那裡。 18 忽然狂風大作，海就翻騰起來。 19 門徒搖櫓約行了十里多路，看見耶穌在海面上走，漸漸近了船，他們就害怕。 20 耶穌對他們說：「是我，不要怕！」 21 門徒就喜歡接他上船，船立時到了他們所要去的地方。
22 第二日，站在海那邊的眾人知道那裡沒有別的船，只有一隻小船，又知道耶穌沒有同他的門徒上船，乃是門徒自己去的。 23 然而有幾隻小船從提比哩亞來，靠近主祝謝後分餅給人吃的地方。
當為永生的食物勞力
24 眾人見耶穌和門徒都不在那裡，就上了船，往迦百農去找耶穌。 25 既在海那邊找著了，就對他說：「拉比，是幾時到這裡來的？」 26 耶穌回答說：「我實實在在地告訴你們：你們找我，並不是因見了神蹟，乃是因吃餅得飽。 27 不要為那必壞的食物勞力，要為那存到永生的食物勞力，就是人子要賜給你們的，因為人子是父神所印證的。」 28 眾人問他說：「我們當行什麼，才算做神的工呢？」 29 耶穌回答說：「信神所差來的，這就是做神的工。」 30 他們又說：「你行什麼神蹟，叫我們看見就信你？你到底做什麼事呢？ 31 我們的祖宗在曠野吃過嗎哪，如經上寫著說：『他從天上賜下糧來給他們吃。』」 32 耶穌說：「我實實在在地告訴你們：那從天上來的糧不是摩西賜給你們的，乃是我父將天上來的真糧賜給你們。 33 因為神的糧就是那從天上降下來賜生命給世界的。」
耶穌為生命的糧
34 他們說：「主啊，常將這糧賜給我們！」 35 耶穌說：「我就是生命的糧。到我這裡來的，必定不餓；信我的，永遠不渴。 36 只是我對你們說過，你們已經看見我，還是不信。 37 凡父所賜給我的人，必到我這裡來；到我這裡來的，我總不丟棄他。 38 因為我從天上降下來，不是要按自己的意思行，乃是要按那差我來者的意思行。 39 差我來者的意思就是：他所賜給我的，叫我一個也不失落，在末日卻叫他復活。 40 因為我父的意思是叫一切見子而信的人得永生，並且在末日我要叫他復活。」
猶太人議論主
41 猶太人因為耶穌說「我是從天上降下來的糧」，就私下議論他， 42 說：「這不是約瑟的兒子耶穌嗎？他的父母我們豈不認得嗎？他如今怎麼說『我是從天上降下來的』呢？」 43 耶穌回答說：「你們不要大家議論。 44 若不是差我來的父吸引人，就沒有能到我這裡來的；到我這裡來的，在末日我要叫他復活。 45 在先知書上寫著說：『他們都要蒙神的教訓。』凡聽見父之教訓又學習的，就到我這裡來。 46 這不是說有人看見過父，唯獨從神來的，他看見過父。 47 我實實在在地告訴你們：信的人有永生。 48 我就是生命的糧。 49 你們的祖宗在曠野吃過嗎哪，還是死了； 50 這是從天上降下來的糧，叫人吃了就不死。 51 我是從天上降下來生命的糧，人若吃這糧，就必永遠活著。我所要賜的糧就是我的肉，為世人之生命所賜的。」
52 因此，猶太人彼此爭論說：「這個人怎能把他的肉給我們吃呢？」 53 耶穌說：「我實實在在地告訴你們：你們若不吃人子的肉，不喝人子的血，就沒有生命在你們裡面。 54 吃我肉、喝我血的人就有永生，在末日我要叫他復活。 55 我的肉真是可吃的，我的血真是可喝的。 56 吃我肉、喝我血的人常在我裡面，我也常在他裡面。 57 永活的父怎樣差我來，我又因父活著，照樣，吃我肉的人也要因我活著。 58 這就是從天上降下來的糧。吃這糧的人就永遠活著，不像你們的祖宗吃過嗎哪還是死了。」 59 這些話是耶穌在迦百農會堂裡教訓人說的。
主的話是靈是生命
60 他的門徒中有好些人聽見了，就說：「這話甚難，誰能聽呢？」 61 耶穌心裡知道門徒為這話議論，就對他們說：「這話是叫你們厭棄[a]嗎？ 62 倘或你們看見人子升到他原來所在之處，怎麼樣呢？ 63 叫人活著的乃是靈，肉體是無益的。我對你們所說的話就是靈，就是生命。 64 只是你們中間有不信的人。」耶穌從起頭就知道誰不信他，誰要賣他。 65 耶穌又說：「所以我對你們說過，若不是蒙我父的恩賜，沒有人能到我這裡來。」
彼得認耶穌為神的聖者
66 從此，他門徒中多有退去的，不再和他同行。 67 耶穌就對那十二個門徒說：「你們也要去嗎？」 68 西門彼得回答說：「主啊，你有永生之道，我們還歸從誰呢？ 69 我們已經信了，又知道你是神的聖者。」 70 耶穌說：「我不是揀選了你們十二個門徒嗎？但你們中間有一個是魔鬼。」 71 耶穌這話是指著加略人西門的兒子猶大說的，他本是十二個門徒裡的一個，後來要賣耶穌的。
Footnotes
- 約翰福音 6:61 「厭棄」原文作「跌倒」。
Йоан 6
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)
6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) 2 и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. 3 Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. 4 Наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ 6 (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7 Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“
8 Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: 9 „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10 Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) 11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12 Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ 13 И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14 Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,[a] който трябваше да дойде в света.“
15 Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
Исус върви по водата
(Мат. 14:22-27; Мк. 6:45-52)
16 Привечер учениците му слязоха до езерото. 17 Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. 18 Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. 19 Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. 20 Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ 21 Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
Хората търсят Исус
22 На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами. 23 Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва. 24 И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
Исус — хлябът на живота
25 Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26 Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте. 27 Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28 Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29 Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30 А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш? 31 Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»(A)“
32 Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето, 33 защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34 Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее. 36 Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате. 37 Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя, 38 защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска. 39 Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден. 40 Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41 Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“ 42 „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ — говореха те.
43 Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си. 44 Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден. 45 Пророците писаха: „И всички ще бъдат научени от Бога.“(B) Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен. 46 Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца. 47 Уверявам ви: който вярва, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът, който дава живот. 49 Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха. 50 Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре. 51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53 Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си. 54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден. 55 Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми — истинското питие. 56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него. 57 Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен. 58 Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“ 59 Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
Думи на вечен живот
60 Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61 Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение? 62 Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди? 63 Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот, 64 но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.) 65 Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66 Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67 Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68 Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот. 69 Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70 Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“ 71 Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.
Footnotes
- Йоан 6:14 Пророкът Вероятно се има предвид пророкът, който Бог ще изпрати. Вж. Вт. 18:15-19.
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center