Add parallel Print Page Options

追求公義為 神所愛

15 柔和的回答使烈怒消退,

暴戾的話激動怒氣。

智慧人的舌頭闡揚知識;

愚昧人的口發出愚妄。

耶和華的眼目無所不在;

壞人好人他都鑒察。

說安慰話的舌頭是生命樹;

奸惡的舌頭使人心碎。

愚妄人藐視父親的管教;

看重責備的是精明的人。

義人家中財寶豐富;

惡人的收入卻帶來擾害。

智慧人的嘴唇散播知識;

愚昧人的心並不是這樣。

惡人的祭物是耶和華厭惡的;

正直人的禱告卻是他所喜悅的。

惡人的道路是耶和華厭惡的;

追求公義的人卻是他所愛的。

10 離棄正路的必受嚴厲的管教;

恨惡責備的必致死亡。

11 陰間和滅亡展露在耶和華面前,

何況世人的心呢?

12 好譏笑人的不喜愛責備他的人,

也不到智慧人那裡去。

13 喜樂的心使人臉上容光煥發;

心中愁苦使人精神頹喪。

14 聰明人的心尋求知識,

愚昧人的口只吃愚妄。

15 困苦人的日子盡是艱難;

心中暢快的好像常享豐筵。

16 財物雖少而敬畏耶和華,

勝過財物豐富卻煩惱不安。

17 吃素菜而彼此相愛,

勝過吃肥牛卻彼此憎恨。

18 脾氣暴烈的人常引起紛爭;

不輕易動怒的可平息爭執。

19 懶惰人的道路好像荊棘籬笆;

正直人的路徑是平坦的大道。

20 智慧的兒子使父親快樂;

愚昧人卻藐視自己的母親。

21 無知的人以愚妄為樂;

聰明人卻行事正直。

22 不經商議,計劃必定失敗;

謀士眾多,計劃就可成功。

23 應對得當,自己也覺喜樂;

合時的話,多麼美好!

24 生命之路領明慧人向上,

因此他可以離開在下面的陰間。

25 耶和華必拆毀驕傲人的家,

卻要立定寡婦的地界。

26 邪惡的思想是耶和華厭惡的;

恩慈的話卻是純淨的。

27 貪愛不義之財的禍害自己的家;

恨惡賄賂的必可以存活。

28 義人的心思想怎樣回答;

惡人的口發出惡言。

29 耶和華遠離惡人,

卻垂聽義人的禱告。

30 眼中的光采使人心快樂;

好消息使骨頭滋潤。

31 聽從有關生命之責備的,

必住在智慧人中間。

32 輕忽管教的是藐視自己;

聽從責備的卻得著智慧(“智慧”原文作“心”)。

33 敬畏耶和華是智慧的教訓;

尊榮以先,必有謙卑。

15 溫和的回答平息怒氣,
    粗暴的言詞激起憤怒。
智者的舌頭傳揚知識,
    愚人的嘴巴吐露愚昧。
耶和華的眼目無所不在,
    善人和惡人都被祂鑒察。
溫和的言詞帶來生命,
    乖謬的話語傷透人心。
愚人蔑視父親的管教,
    接受責備的才算明智。
義人家中財富充足,
    惡人得利惹來禍患。
智者的嘴傳揚知識,
    愚人的心並非如此。
耶和華憎恨惡人的祭物,
    悅納正直人的祈禱。
耶和華憎恨惡人的行徑,
    喜愛追求公義的人。
10 背離正道,必遭嚴懲;
    厭惡責備,必致死亡。
11 陰間和冥府[a]在耶和華面前尚且無法隱藏,
    何況世人的心思呢!
12 嘲諷者不愛聽責備,
    也不願請教智者。
13 心中喜樂,容光煥發;
    心裡悲傷,精神頹喪。
14 哲士渴慕知識,
    愚人安於愚昧。
15 困苦人天天受煎熬,
    樂觀者常常有喜樂。
16 財物雖少但敬畏耶和華,
    勝過家財萬貫卻充滿煩惱。
17 粗茶淡飯但彼此相愛,
    勝過美酒佳餚卻互相憎恨。
18 脾氣暴躁,惹起爭端;
    忍耐克制,平息糾紛。
19 懶惰人的路佈滿荊棘,
    正直人的道平坦寬闊。
20 智慧之子使父親歡喜,
    愚昧的人卻藐視母親。
21 無知者以愚昧為樂,
    明哲人遵循正道。
22 獨斷專行,計劃失敗;
    集思廣益,事無不成。
23 應對得體,心中愉快;
    言語合宜,何等美好!
24 智者循生命之路上升,
    以免墜入陰間。
25 耶和華拆毀傲慢人的房屋,
    祂使寡婦的地界完整無損。
26 耶和華憎恨惡人的意念,
    喜愛純潔的言語。
27 貪愛財富,自害己家;
    厭惡賄賂,安然存活。
28 義人三思而後答,
    惡人張口吐惡言。
29 耶和華遠離惡人,
    卻聽義人的禱告。
30 笑顏令人心喜,
    喜訊滋潤骨頭。
31 傾聽生命的訓誡,
    使人與智者同列。
32 不受管教就是輕看自己,
    聽從責備才能得到智慧。
33 敬畏耶和華使人得智慧,
    學會謙卑後才能得尊榮。

Footnotes

  1. 15·11 冥府」希伯來文是「亞巴頓」,參考啟示錄9·11

15 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

11 Адът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

24 За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

28 Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.