10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

² Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

³ Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

⁴ Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁵ Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁶ Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

⁷ Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁸ Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

⁹ после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

¹⁰ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹¹ И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹² но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹³ та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁵ А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

¹⁶ Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

¹⁷ "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁸ А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

¹⁹ И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

²⁰ през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²¹ и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²³ нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵ като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸ Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

²⁹ <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹ Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

³² Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³³ кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³⁴ Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵ И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶ Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁷ "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁸ А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁹ Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.