列王纪上 2
Chinese New Version (Simplified)
大卫给所罗门的遗训
2 大卫的死期近了，就嘱咐他的儿子所罗门说： 2 “我现在要走世人必走的路了，你当坚强作大丈夫， 3 谨守耶和华你 神所吩咐的，遵行他的道，按摩西律法所写的，谨守他的律例、诫命、典章和法度；这样，无论你作甚么，无论你往哪里去，都可以亨通。 4 这样，耶和华必坚立他所说有关我的话，说：‘如果你的子孙谨慎自己所行的，一心一意、诚诚实实行在我面前，就不断有人坐以色列的王位了。’ 5 你也要知道洗鲁雅的儿子约押对我所行的，就是对以色列的两个元帅：尼珥的儿子押尼珥和益帖的儿子亚玛撒所行的。他杀了他们，在和平的时候流他们的血，像作战时一样，把战争的血染在他腰间所束的带子上和脚上所穿的鞋子上。 6 所以你要凭你的智慧而行，不要让他白发到老，平平安安下到阴间。 7 但是你要恩待基列人巴西莱的众子，使他们与你同席吃饭，因为我逃避你哥哥押沙龙的时候，他们拿食物来迎接我。 8 与你在一起的有巴户琳的便雅悯人基拉的儿子示每；我往玛哈念去的那天，他用狠毒的咒语咒骂我。后来他下到约旦河来迎接我的时候，我就指着耶和华向他起誓，说：‘我必不用刀杀死你。’ 9 现在，你不要以他为无罪，你是个聪明人，你必知道该怎样待他，使他白发苍苍流血下到阴间。”
大卫逝世
10 大卫与他的列祖同睡，葬在大卫城里。 11 大卫作以色列王四十年：在希伯仑作王七年；在耶路撒冷作王三十三年。 12 于是所罗门坐在他父亲的王位上，他的国非常稳固。
亚多尼雅求娶亚比煞为妻
13 哈及的儿子亚多尼雅去见所罗门的母亲拔示巴，拔示巴问他：“你来是为和平吗？”他回答：“是为和平来的。” 14 他又说：“我有话对你说。”拔示巴说：“你说吧！” 15 亚多尼雅说：“你知道这国位原是我的，以色列众人都希望我作王；不料国位反归了我的弟弟，因为他得着国位是出于耶和华。 16 现在我有一事请求你，请你不要拒绝。”拔示巴对他说：“你说吧！” 17 他说：“求你向所罗门王说，请他把书念的女子亚比煞赐给我作妻子，因为他必不会拒绝你。” 18 拔示巴说：“好吧，我必为你向王请求。”
亚多尼雅自取灭亡
19 于是拔示巴去见所罗门王，为亚多尼雅的事向他请求。王起来迎接她，向她下拜，然后坐在自己的王座上，又吩咐人为王的母亲摆设一个座位；她就坐在王的右边。 20 拔示巴说：“我有一件小事求你，请不要拒绝我。”王对她说：“母亲，你说吧，我必不会拒绝你。” 21 拔示巴说：“请把书念的女子亚比煞赐给你哥哥亚多尼雅作妻子。” 22 所罗门王回答他母亲，说：“你为甚么要为亚多尼雅求书念的女子亚比煞呢？你也可以为他求这个国位，因为他是我的哥哥，又有亚比亚他祭司和洗鲁雅的儿子约押拥护他。” 23 于是所罗门王指着耶和华起誓，说：“如果亚多尼雅不因说了这话而送命，愿 神惩罚我，并且加倍惩罚我。 24 现在，我指着永活的耶和华─那位坚立了我，使我坐在我父亲大卫的王位上，又照他所应许，为我建立家室的─起誓，今天亚多尼雅必被处死！” 25 于是，所罗门王差派耶何耶大的儿子比拿雅去击杀亚多尼雅，他就死了。
亚比亚他被革职
26 王对亚比亚他祭司说：“你回亚拿突自己的田地去吧！你本来是该死的，但我今天不杀死你，因为你在我父亲大卫面前抬过主耶和华的约柜，又与我父亲同受一切苦难。” 27 所罗门就罢免了亚比亚他，不准他作耶和华的祭司，这样就应验了耶和华在示罗所说有关以利家的话。
约押被处死
28 约押虽然没有拥护过押沙龙，但曾拥护亚多尼雅；这消息传到约押那里，他就逃到耶和华的帐幕里去，抓紧祭坛的角。 29 有人告诉所罗门王约押逃到耶和华的帐幕里去了，现在就在祭坛的旁边。于是所罗门差派耶何耶大的儿子比拿雅去说：“你去把他杀死。” 30 比拿雅来到耶和华的帐幕那里，对约押说：“王这样吩咐说：‘你出来！’”约押说：“我不出去！我要死在这里。”于是比拿雅回复王说：“约押这样说，他这样回答我。” 31 王对比拿雅说：“你照着约押的话行吧！杀死他，把他埋葬，好叫约押所流无辜人的血，从我和我父的家除去。 32 耶和华必使约押流无辜人的血的罪归到他自己头上，因为他击杀了两个比他又公义又良善的人，就是用刀杀了以色列的元帅尼珥的儿子押尼珥，和犹大的元帅益帖的儿子亚玛撒，这事我的父亲大卫一点都不知道。 33 愿流这二人的血的罪归到约押和他后裔的头上，直到永远；但大卫和他的后裔，他的家和他的国却要从耶和华那里得享平安，直到永远。” 34 于是耶何耶大的儿子比拿雅上去击杀他，把他杀死，葬在旷野约押自己的家中。 35 王任命耶何耶大的儿子比拿雅取代约押统领军队；又任命撒督祭司取代亚比亚他的职位。
示每违命与死亡
36 王派人去把示每召来，对他说：“你要为自己在耶路撒冷建造一座房屋，住在那里，不可从那里出来到任何别的地方去。 37 你必须知道，你哪一天出来，越过汲沦溪，你哪一天就要死。你流人血的罪必归到你自己的头上。” 38 示每对王说：“这话很好，我主我王怎么说，你仆人就照着行。”于是示每在耶路撒冷住了很久。
39 三年以后，示每的两个仆人逃到迦特王玛迦的儿子亚吉那里。有人告诉示每说：“你的仆人在迦特。” 40 于是示每起来，预备好自己的骡子，就往迦特亚吉王那里去寻找他的仆人。示每去了，又把他的仆人从迦特带回来。 41 有人告诉所罗门示每离开耶路撒冷往迦特去，又回来了。 42 王就派人把示每召来，对他说：“我不是叫你指着耶和华起誓，并且警告你：‘你必须知道，你哪一天出去到任何别的地方，你哪一天就要死’吗？你也对我说过：‘这话很好，我必听从。’ 43 现在你为甚么不遵守你向耶和华所起的誓，和我吩咐你的命令呢？” 44 王又对示每说：“你自己知道你心里的一切恶事，就是你向我父亲大卫所行的；现在耶和华要把你的罪归到你的头上。 45 所罗门王却要蒙福，大卫的王位必在耶和华眼前得坚立，直到永远。” 46 于是王命令耶何耶大的儿子比拿雅，比拿雅就出去击杀示每，示每就死了。这样，所罗门就巩固了他的国。
Трето Царе 2
1940 Bulgarian Bible
2 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:
2 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.
3 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;
4 За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.
5 Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.
6 Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.
7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с <храна> те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.
8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.
9 Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.
10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.
11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.
13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.
14 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:
15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си <с ожидане> за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.
16 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми <я> отричай. И тя му рече: Казвай.
17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже <това>) да ми даде за жена сунамката Ависага.
18 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.
19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.
20 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми <я> отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.
21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.
22 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.
23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.
24 Сега, прочее, <заклевам се в> живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.
25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни <заповедта му> Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.
26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.
27 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.
28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.
29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.
30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.
31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.
32 Господ ще възвърне <проляната> от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.
33 Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.
34 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.
35 И вместо него царят постави свещеника Садока.
36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;
37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.
38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.
39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.
40 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.
41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.
42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?
43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?
44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;
45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.
46 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
© 1995-2005 by Bibliata.com