Add parallel Print Page Options

第五灾:瘟灾

耶和华对摩西说:“你要到法老那里,对他说:‘耶和华—希伯来人的 神如此说:放我的百姓走,好事奉我。 你若不肯放他们走,仍要强留他们, 看哪,耶和华的手必以严重的瘟疫加在你田间的牲畜上,就是在马、驴、骆驼、牛群和羊群的身上。 耶和华却要分别以色列的牲畜和埃及的牲畜,凡属以色列人的,一只都不死。’” 耶和华就设定时间,说:“明天耶和华必在此地行这事。” 第二天,耶和华行了这事。埃及的牲畜全都死了,只是以色列人的牲畜,一只都没有死。 法老派人去,看哪,以色列人的牲畜连一只都没有死。可是法老硬着心,不放百姓走。

第六灾:疮灾

耶和华对摩西亚伦说:“你们从炉里满满捧出炉灰,摩西要在法老眼前把它撒在空中。 这灰要在埃及全地变成尘土,使埃及全地的人和牲畜身上起泡生疮。”

10 摩西亚伦取了炉灰,站在法老面前。摩西把它撒在空中,人和牲畜的身上就起泡生疮了。 11 因为这疮,术士在摩西面前站立不住,术士和所有埃及人的身上都生了疮。 12 但耶和华任凭法老的心刚硬,不听摩西亚伦,正如耶和华对摩西所说的。

第七灾:雹灾

13 耶和华对摩西说:“你要清早起来,站在法老面前,对他说:‘耶和华—希伯来人的 神如此说:放我的百姓走,好事奉我。 14 因为这一次我要使一切的灾祸临到你自己,你臣仆和你百姓的身上,为要叫你知道在全地没有像我的。 15 现在,我若伸手用瘟疫攻击你和你的百姓,你就会从地上除灭了。 16 然而,我让你存活,是为了要使你看见我的大能,并要使我的名传遍全地。 17 可是你仍然向我的百姓自高自大,不放他们走。 18 看哪,明天大约这时候,我必使大量的冰雹降下,这是从埃及立国直到如今没有出现过的。 19 现在,你要派人把你的牲畜和你田间一切所有的带去躲避;任何在田间,无论是人是牲畜没有回到屋内的,冰雹必降在他们身上,他们就必死。’” 20 法老的臣仆中,惧怕耶和华这话的,就让他的奴仆和牲畜逃进屋里。 21 但那不把耶和华这话放在心上的,就把他的奴仆和牲畜留在田里。

22 耶和华对摩西说:“你向天伸出你的手,使冰雹降在埃及全地,降在埃及地的人和牲畜身上,以及田间各样菜蔬上。” 23 摩西向天伸杖,耶和华就打雷下雹,有火降到地上;耶和华下雹在埃及地上。 24 那时,有雹,也有火在雹中闪烁,极其严重;自从埃及立国以来,全地没有像这样的。 25 埃及全地,冰雹击打田间所有的人和牲畜,击打一切的菜蔬,也打坏了田间一切的树木。 26 惟独以色列人所住的歌珊地没有冰雹。

27 法老差派人去召摩西亚伦来,对他们说:“这一次我犯罪了。耶和华是公义的;我和我的百姓是邪恶的。 28 请你们祈求耶和华,因 神的雷轰和冰雹已经够了。我要放你们走,你们不用再留下来了。” 29 摩西对他说:“我一出城就向耶和华举起双手;雷必止住,也不再有冰雹,叫你知道地是属于耶和华的。 30 至于你和你的臣仆,我知道你们仍然不敬畏耶和华 神。” 31 那时,亚麻和大麦被摧毁了,因为大麦已经吐穗,亚麻也开了花。 32 只是小麦和粗麦没有被摧毁,因为它们还没有长成。 33 摩西离开法老出了城,向耶和华举起双手,雷和雹就止住,雨也不再下在地上了。 34 法老见雨、雹、雷止住,又再犯罪;他和他的臣仆都硬着心。 35 法老的心刚硬,不放以色列人走,正如耶和华藉着摩西所说的。

Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

И Фараон прати <да видят>, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

и <пепелта> ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

11 И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, <както> и на всичките египтяни.

12 Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

13 След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

14 Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

16 ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

18 Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

19 Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; <защото> града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

20 Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

21 а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

22 Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

23 И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

24 Така имаше град, и огън размесен с града, <град> много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

25 В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

26 Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

27 Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

28 Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

30 Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

31 (Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

33 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.

35 Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.