7 ^(A)Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител. ² Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си. ^3 (B)Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет. ⁴ Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните. ⁵ Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“ ⁶ Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ. ⁷ Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.

Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв

⁸ Господ каза на Мойсей и Аарон: ^9 (C)„Ако фараонът ви нареди: ‘Направете чудо’, тогава ти кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.’ Тя ще се превърне в змия.“ ¹⁰ Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия. ^11 (D)Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си: ¹² всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги. ¹³ Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.

¹⁴ След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа. ¹⁵ Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия, ¹⁶ и му извести: ‘Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята’; но ето досега ти не се вслуша. ¹⁷ Така говори Господ: ‘По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв. ¹⁸ Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил’.“

¹⁹ Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: ‘Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове’.“ ^20 (E)Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. ^21 (F)Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. ²² Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ. ²³ Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне. ²⁴ Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода. ²⁵ Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.

Второ бедствие: жаби

^26 [a] Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: ‘Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. ²⁷ Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби: ²⁸ Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти; ²⁹ върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби’.“