出埃及記 16
Revised Chinese Union Version (Traditional Script) Shen Edition
嗎哪和鵪鶉
16 以色列全會眾從以琳起程，在出埃及之後第二個月十五日到了以琳和西奈中間，汛的曠野。 2 以色列全會眾在曠野向摩西和亞倫發怨言。 3 以色列人對他們說：「我們寧願在埃及地死在耶和華手中！那時我們坐在肉鍋旁，吃餅得飽。你們卻將我們領出來，到這曠野，要叫這全會眾都餓死啊！」
4 耶和華對摩西說：「看哪，我要從天降食物給你們。百姓可以出去，每天收集當天的分量。這樣，我就可以考驗他們是否遵行我的指示。 5 到第六天，他們預備食物，所收集的分量要比每天所收的多一倍。」 6 摩西和亞倫對以色列眾人說：「到了晚上，你們就知道是耶和華將你們從埃及地領出來的。 7 早晨，你們要看見耶和華的榮耀，因為耶和華聽見你們向他所發的怨言了。我們算甚麼，你們竟然向我們發怨言呢？」 8 摩西又說：「耶和華晚上必給你們肉吃，早晨必給你們食物得飽，因為耶和華已經聽見你們向他所發的怨言。我們算甚麼呢？你們的怨言不是向我們發的，而是向耶和華發的。」
9 摩西對亞倫說：「你對以色列全會眾說：『你們來到耶和華面前，因為他已經聽見你們的怨言了。』」 10 亞倫正對以色列全會眾說話的時候，他們轉向曠野，看哪，耶和華的榮光在雲中顯現。 11 耶和華吩咐摩西說： 12 「我已經聽見以色列人的怨言了。你要對他們說：『到黃昏的時候[a]，你們要吃肉，早晨也必有食物得飽。你們就知道我是耶和華—你們的 神。』」
13 到了晚上，有鵪鶉上來，遮滿營地；早晨，營地周圍有一層露水。 14 那一層露水蒸發之後，看哪，曠野的表面出現了小圓物，好像地上的薄霜一樣。 15 以色列人看見了，不知道是甚麼，就彼此說：「這是甚麼？[b]」摩西對他們說：「這是耶和華給你們吃的食物。 16 耶和華所吩咐的是這樣：『你們每個人要按自己的食量收集，各人要為帳棚裏的人收集，按照人口數每個人一俄梅珥。』」 17 以色列人就照樣去做；有的收多，有的收少。 18 用俄梅珥量一量，多收的沒有餘，少收的也沒有缺；各人都按着自己的食量收集。 19 摩西對他們說：「任何人都不可以把所收的留到早晨。」 20 然而他們不聽從摩西，當中有人把食物留到早晨，食物就生蟲發臭了。摩西就向他們發怒。 21 他們每日早晨按着各人的食量收集；太陽一發熱，食物就融化了。
22 到第六天，他們收集了雙倍的食物，每個人二俄梅珥。會眾的官長來告訴摩西， 23 摩西對他們說：「耶和華吩咐：『明天是安息日，是向耶和華守的聖安息日。你們要烤的就烤，要煮的就煮，所剩下的都留到早晨。』」 24 他們就照摩西的吩咐把剩下的留到早晨，這些食物既不發臭，裏頭也沒有生蟲。 25 摩西說：「你們今天就吃這些吧！因為今天是向耶和華守的安息日，你們在野外必找不着食物了。 26 六天可以收集，第七天是安息日，這一天甚麼也沒有了。」
27 第七天，百姓中有人出去收，甚麼也找不着。 28 耶和華對摩西說：「你們不肯遵守我的誡令和教導，要到幾時呢？ 29 你們看，耶和華既然將安息日賜給你們，所以第六天他就賜給你們兩天的食物，第七天各人都要留在自己的地方，不許任何人從這裏出去。」 30 於是百姓在第七天安息了。
31 以色列家給這食物取名叫嗎哪，它的樣子像芫荽子，顏色是白的，吃起來像和蜜的薄餅。 32 摩西說：「耶和華所吩咐的是這樣：『要裝滿一俄梅珥的嗎哪留給你們的後代，使他們可以看見我領你們出埃及地的時候，在曠野所給你們吃的食物。』」 33 摩西對亞倫說：「你拿一個罐子，裝滿一俄梅珥的嗎哪，存在耶和華面前，留給你們的後代。」 34 耶和華怎麼吩咐摩西，亞倫就照樣做，把嗎哪存留作見證[c]。 35 以色列人吃嗎哪共四十年，直到進入有人居住的地方；他們吃嗎哪，直到迦南地的邊境。 36 一俄梅珥是一伊法的十分之一。
Изход 16
Bulgarian Bible
16 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна;* тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е една десета от ефата.
和合本修訂版經文 © 2006, 2010, 2017 香港聖經公會。蒙允許使用。 Scripture Text of Revised Chinese Union Version © 2006, 2010, 2017 Hong Kong Bible Society. www.hkbs.org.hk/en/ Used by permission.