使徒行传 16
Chinese Union Version Modern Punctuation (Simplified)
保罗拣选提摩太
16 保罗来到特庇，又到路司得。在那里有一个门徒名叫提摩太，是信主之犹太妇人的儿子，他父亲却是希腊人。 2 路司得和以哥念的弟兄都称赞他。 3 保罗要带他同去，只因那些地方的犹太人都知道他父亲是希腊人，就给他行了割礼。 4 他们经过各城，把耶路撒冷使徒和长老所定的条规交给门徒遵守。 5 于是众教会信心越发坚固，人数天天加增。
保罗见异象往马其顿去
6 圣灵既然禁止他们在亚细亚讲道，他们就经过弗吕家、加拉太一带地方。 7 到了每西亚的边界，他们想要往庇推尼去，耶稣的灵却不许。 8 他们就越过每西亚，下到特罗亚去。 9 在夜间有异象现于保罗：有一个马其顿人站着求他说：“请你过到马其顿来帮助我们！” 10 保罗既看见这异象，我们随即想要往马其顿去，以为神召我们传福音给那里的人听。
吕底亚信主领洗
11 于是从特罗亚开船，一直行到撒摩特喇，第二天到了尼亚波利。 12 从那里来到腓立比，就是马其顿这一方的头一个城，也是罗马的驻防城。我们在这城里住了几天。 13 当安息日，我们出城门，到了河边，知道那里有一个祷告的地方，我们就坐下对那聚会的妇女讲道。 14 有一个卖紫色布匹的妇人，名叫吕底亚，是推雅推喇城的人，素来敬拜神。她听见了，主就开导她的心，叫她留心听保罗所讲的话。 15 她和她一家既领了洗，便求我们说：“你们若以为我是真信主的[a]，请到我家里来住。”于是强留我们。
保罗逐出巫鬼
16 后来，我们往那祷告的地方去，有一个使女迎着面来，她被巫鬼所附，用法术叫她主人们大得财利。 17 她跟随保罗和我们，喊着说：“这些人是至高神的仆人，对你们传说救人的道！” 18 她一连多日这样喊叫，保罗就心中厌烦，转身对那鬼说：“我奉耶稣基督的名，吩咐你从她身上出来！”那鬼当时就出来了。
保罗西拉被打下监
19 使女的主人们见得利的指望没有了，便揪住保罗和西拉，拉他们到市上去见首领， 20 又带到官长面前，说：“这些人原是犹太人，竟骚扰我们的城， 21 传我们罗马人所不可受、不可行的规矩。” 22 众人就一同起来攻击他们。官长吩咐剥了他们的衣裳，用棍打。 23 打了许多棍，便将他们下在监里，嘱咐禁卒严紧看守。 24 禁卒领了这样的命，就把他们下在内监里，两脚上了木狗。
夜半地震监门全开
25 约在半夜，保罗和西拉祷告，唱诗赞美神，众囚犯也侧耳而听。 26 忽然地大震动，甚至监牢的地基都摇动了，监门立刻全开，众囚犯的锁链也都松开了。 27 禁卒一醒，看见监门全开，以为囚犯已经逃走，就拔刀要自杀。 28 保罗大声呼叫说：“不要伤害自己！我们都在这里。” 29 禁卒叫人拿灯来，就跳进去，战战兢兢地俯伏在保罗、西拉面前， 30 又领他们出来，说：“二位先生，我当怎样行才可以得救？”
禁卒全家信主
31 他们说：“当信主耶稣，你和你一家都必得救。” 32 他们就把主的道讲给他和他全家的人听。 33 当夜，就在那时候，禁卒把他们带去，洗他们的伤，他和属乎他的人立时都受了洗。 34 于是禁卒领他们上自己家里去，给他们摆上饭，他和全家因为信了神都很喜乐。
官方劝二人出监
35 到了天亮，官长打发差役来，说：“释放那两个人吧！” 36 禁卒就把这话告诉保罗说：“官长打发人来叫释放你们。如今可以出监，平平安安地去吧！” 37 保罗却说：“我们是罗马人，并没有定罪，他们就在众人面前打了我们，又把我们下在监里。现在要私下撵我们出去吗？这是不行的。叫他们自己来领我们出去吧！” 38 差役把这话回禀官长。官长听见他们是罗马人，就害怕了， 39 于是来劝他们，领他们出来，请他们离开那城。 40 二人出了监，往吕底亚家里去，见了弟兄们，劝慰他们一番，就走了。
Footnotes
- 使徒行传 16:15 或作：你们若以为我是忠心侍主的。
Деяния 16
Bulgarian Bible
16 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
5 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.
8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.
9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,
12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.
16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.
21 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.
22 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;
39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative