但以理书 2
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
尼布甲尼撒的梦
2 尼布甲尼撒在执政第二年做了梦，心里烦乱，无法入睡， 2 便派人召来术士、巫师、行法术的和占星家[a]，为他解梦。他们都来到王面前。 3 王对他们说：“我做了一个梦，心里烦乱，想知道梦的意思。” 4 占星家用亚兰话对王说：“愿王万岁！请将梦告诉仆人，仆人好解释梦的意思。” 5 王对占星家说：“我的旨意已定，你们若不能将梦和梦的意思告诉我，必被碎尸万段，你们的家必沦为废墟。 6 你们若能将梦和梦的意思告诉我，我必给你们礼物、赏赐和极大的尊荣。所以你们要将梦和梦的意思告诉我。” 7 他们再次对王说：“请王将梦告诉仆人，仆人好解释梦的意思。” 8 王说：“我敢肯定，你们是在拖延时间，因为你们知道我的旨意已定， 9 你们若不将梦告诉我，我必惩治你们。你们串通起来在我面前胡言乱语，期待情况会改变。现在将梦告诉我，我就相信你们能解梦。” 10 占星家说：“王所要求的，世上无人能做到，因为再伟大、再有权势的君王也没问过术士、巫师或占星家这样的事。 11 王问的事太难，除了不在人间居住的神明外，无人能为王解答。” 12 王大怒，下令处死巴比伦所有的智者。 13 于是，处死智者的谕旨发出，但以理和他的同伴都在被杀之列。
14 王的护卫长亚略奉命要处死巴比伦的智者，但以理机智、谨慎地应对。 15 他问王的护卫长亚略：“王的命令为何这样紧急？”亚略就把情况告诉他。 16 但以理便进宫求王宽限，以便为王解梦。 17 然后，他回到居所将这事告诉同伴哈拿尼雅、米沙利和亚撒利雅， 18 要同伴祈求天上的上帝施怜悯，显明这奥秘，以免他们和其他巴比伦的智者一起被杀。 19 这奥秘在夜间的异象中向但以理显明，他便颂赞天上的上帝， 20 说：
“上帝的名永永远远当受称颂，
因为智慧和能力都属于祂。
21 祂改变时令和季节，废王立王，
赐智慧给智者，赐知识给哲士。
22 祂显明深奥隐秘之事，
洞悉暗中的隐情，
有光与祂同住。
23 我祖先的上帝啊，我感谢你，赞美你，
因你赐我智慧和能力，
应允我们的祈求，
使我们明白王的梦。”
但以理解梦
24 于是，但以理去见王指派处死巴比伦智者的亚略，对他说：“不要处死巴比伦的智者，请带我去见王，我要为王解梦。” 25 亚略急忙带但以理去见王，对王说：“我在被掳的犹大人中找到一个能为王解梦的。” 26 王就问又名伯提沙撒的但以理：“你能将我做的梦和梦的意思告诉我吗？” 27 但以理回答说：“没有智者、术士、巫师或占星家可以解答王所问的奥秘， 28-30 但天上的上帝能揭开奥秘，祂已把将来要发生的事告诉了王。王啊，你在床上梦见了将来的事，揭开奥秘的上帝已把将来的事指示给你。上帝将王做的梦启示给我，并非因为我的智慧胜过其他人，而是要让王知道梦的意思和王的心事。以下是王在床上做的梦和脑中出现的异象。
31 “王啊，你梦见一个高大宏伟、极其明亮的塑像站在你面前，相貌可怕， 32 有纯金的头、银的胸和臂、铜的肚腹和大腿、 33 铁的小腿和半铁半泥的脚。 34 在你观看的时候，有一块非人手凿出的石头打在塑像半铁半泥的脚上，砸碎了脚。 35 铁、泥、铜、银、金随即粉碎，犹如夏天麦场上的糠秕，被风吹得无影无踪。但打碎这像的石头变成一座大山，充满整个大地。
36 “这就是梦的内容。现在我们要为王解梦。 37 王啊，你是万王之王，天上的上帝已将国度、权柄、能力和尊荣赐给你， 38 也将居住在各地的世人、走兽和飞禽都交在你手中，让你管理。你就是那金头。 39 在你之后，必有另一国兴起，不及你的国强大。之后是将要统治天下的第三个国，是铜的。 40 接着是坚如铁的第四国，能击垮、打碎列国，正如铁能击垮、打碎一切。 41 你看见半铁半陶泥的脚和脚趾，表示那将是一个分裂的国。正如你看见铁和泥混杂在一起，它必有铁一般的力量。 42 半铁半泥的脚趾表示那国必半强半弱。 43 你看见铁和泥混杂在一起，这表示那国的民族彼此混杂通婚，却不能团结，正如铁和泥无法混合。 44 在以上列王统治的时候，天上的上帝必设立一国——永不灭亡、外族无法夺其政权。这国将击垮、消灭列国，并且永远长存。 45 你看见那块非人手从山中凿出的石头打碎铁、铜、泥、银和金。伟大的上帝已把将来的事告诉了王。这梦是真实的，解释是可靠的。”
46 尼布甲尼撒王俯伏在地，向但以理下拜，并下令给他献供物和香。 47 王对但以理说：“你们的上帝真是万神之神、万王之主、奥秘的启示者，因为你能揭开这个奥秘。” 48 王赐但以理高官及许多贵重的礼物，派他治理巴比伦全省，管理巴比伦所有的智者。 49 王又应允但以理的请求，派沙得拉、米煞和亚伯尼歌负责巴比伦省的事务。但以理仍在朝中供职。
Daniel 2
King James Version
2 And in the second year of the reign of Nebuchadnezzar Nebuchadnezzar dreamed dreams, wherewith his spirit was troubled, and his sleep brake from him.
2 Then the king commanded to call the magicians, and the astrologers, and the sorcerers, and the Chaldeans, for to shew the king his dreams. So they came and stood before the king.
3 And the king said unto them, I have dreamed a dream, and my spirit was troubled to know the dream.
4 Then spake the Chaldeans to the king in Syriack, O king, live for ever: tell thy servants the dream, and we will shew the interpretation.
5 The king answered and said to the Chaldeans, The thing is gone from me: if ye will not make known unto me the dream, with the interpretation thereof, ye shall be cut in pieces, and your houses shall be made a dunghill.
6 But if ye shew the dream, and the interpretation thereof, ye shall receive of me gifts and rewards and great honour: therefore shew me the dream, and the interpretation thereof.
7 They answered again and said, Let the king tell his servants the dream, and we will shew the interpretation of it.
8 The king answered and said, I know of certainty that ye would gain the time, because ye see the thing is gone from me.
9 But if ye will not make known unto me the dream, there is but one decree for you: for ye have prepared lying and corrupt words to speak before me, till the time be changed: therefore tell me the dream, and I shall know that ye can shew me the interpretation thereof.
10 The Chaldeans answered before the king, and said, There is not a man upon the earth that can shew the king's matter: therefore there is no king, lord, nor ruler, that asked such things at any magician, or astrologer, or Chaldean.
11 And it is a rare thing that the king requireth, and there is none other that can shew it before the king, except the gods, whose dwelling is not with flesh.
12 For this cause the king was angry and very furious, and commanded to destroy all the wise men of Babylon.
13 And the decree went forth that the wise men should be slain; and they sought Daniel and his fellows to be slain.
14 Then Daniel answered with counsel and wisdom to Arioch the captain of the king's guard, which was gone forth to slay the wise men of Babylon:
15 He answered and said to Arioch the king's captain, Why is the decree so hasty from the king? Then Arioch made the thing known to Daniel.
16 Then Daniel went in, and desired of the king that he would give him time, and that he would shew the king the interpretation.
17 Then Daniel went to his house, and made the thing known to Hananiah, Mishael, and Azariah, his companions:
18 That they would desire mercies of the God of heaven concerning this secret; that Daniel and his fellows should not perish with the rest of the wise men of Babylon.
19 Then was the secret revealed unto Daniel in a night vision. Then Daniel blessed the God of heaven.
20 Daniel answered and said, Blessed be the name of God for ever and ever: for wisdom and might are his:
21 And he changeth the times and the seasons: he removeth kings, and setteth up kings: he giveth wisdom unto the wise, and knowledge to them that know understanding:
22 He revealeth the deep and secret things: he knoweth what is in the darkness, and the light dwelleth with him.
23 I thank thee, and praise thee, O thou God of my fathers, who hast given me wisdom and might, and hast made known unto me now what we desired of thee: for thou hast now made known unto us the king's matter.
24 Therefore Daniel went in unto Arioch, whom the king had ordained to destroy the wise men of Babylon: he went and said thus unto him; Destroy not the wise men of Babylon: bring me in before the king, and I will shew unto the king the interpretation.
25 Then Arioch brought in Daniel before the king in haste, and said thus unto him, I have found a man of the captives of Judah, that will make known unto the king the interpretation.
26 The king answered and said to Daniel, whose name was Belteshazzar, Art thou able to make known unto me the dream which I have seen, and the interpretation thereof?
27 Daniel answered in the presence of the king, and said, The secret which the king hath demanded cannot the wise men, the astrologers, the magicians, the soothsayers, shew unto the king;
28 But there is a God in heaven that revealeth secrets, and maketh known to the king Nebuchadnezzar what shall be in the latter days. Thy dream, and the visions of thy head upon thy bed, are these;
29 As for thee, O king, thy thoughts came into thy mind upon thy bed, what should come to pass hereafter: and he that revealeth secrets maketh known to thee what shall come to pass.
30 But as for me, this secret is not revealed to me for any wisdom that I have more than any living, but for their sakes that shall make known the interpretation to the king, and that thou mightest know the thoughts of thy heart.
31 Thou, O king, sawest, and behold a great image. This great image, whose brightness was excellent, stood before thee; and the form thereof was terrible.
32 This image's head was of fine gold, his breast and his arms of silver, his belly and his thighs of brass,
33 His legs of iron, his feet part of iron and part of clay.
34 Thou sawest till that a stone was cut out without hands, which smote the image upon his feet that were of iron and clay, and brake them to pieces.
35 Then was the iron, the clay, the brass, the silver, and the gold, broken to pieces together, and became like the chaff of the summer threshingfloors; and the wind carried them away, that no place was found for them: and the stone that smote the image became a great mountain, and filled the whole earth.
36 This is the dream; and we will tell the interpretation thereof before the king.
37 Thou, O king, art a king of kings: for the God of heaven hath given thee a kingdom, power, and strength, and glory.
38 And wheresoever the children of men dwell, the beasts of the field and the fowls of the heaven hath he given into thine hand, and hath made thee ruler over them all. Thou art this head of gold.
39 And after thee shall arise another kingdom inferior to thee, and another third kingdom of brass, which shall bear rule over all the earth.
40 And the fourth kingdom shall be strong as iron: forasmuch as iron breaketh in pieces and subdueth all things: and as iron that breaketh all these, shall it break in pieces and bruise.
41 And whereas thou sawest the feet and toes, part of potters' clay, and part of iron, the kingdom shall be divided; but there shall be in it of the strength of the iron, forasmuch as thou sawest the iron mixed with miry clay.
42 And as the toes of the feet were part of iron, and part of clay, so the kingdom shall be partly strong, and partly broken.
43 And whereas thou sawest iron mixed with miry clay, they shall mingle themselves with the seed of men: but they shall not cleave one to another, even as iron is not mixed with clay.
44 And in the days of these kings shall the God of heaven set up a kingdom, which shall never be destroyed: and the kingdom shall not be left to other people, but it shall break in pieces and consume all these kingdoms, and it shall stand for ever.
45 Forasmuch as thou sawest that the stone was cut out of the mountain without hands, and that it brake in pieces the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold; the great God hath made known to the king what shall come to pass hereafter: and the dream is certain, and the interpretation thereof sure.
46 Then the king Nebuchadnezzar fell upon his face, and worshipped Daniel, and commanded that they should offer an oblation and sweet odours unto him.
47 The king answered unto Daniel, and said, Of a truth it is, that your God is a God of gods, and a Lord of kings, and a revealer of secrets, seeing thou couldest reveal this secret.
48 Then the king made Daniel a great man, and gave him many great gifts, and made him ruler over the whole province of Babylon, and chief of the governors over all the wise men of Babylon.
49 Then Daniel requested of the king, and he set Shadrach, Meshach, and Abednego, over the affairs of the province of Babylon: but Daniel sat in the gate of the king.
Даниил 2
Bulgarian Bible
2 И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него.
2 Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.
3 И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението му.
5 В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;
6 но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди, и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.
7 Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.
8 В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.
9 Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението (Еврейски: времето) ми. Кажете ми прочее съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.
10 Халдейците отговаряйки пред царя, рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царева работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач или вражар, или халдеец.
11 Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците. (Еврейски: не е с плът)
12 За това, царят се разгневи и много се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.
13 И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Отговаряйки, той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила, и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 Даниил рече: - Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови.
21 Той изменява времената и годините; Сваля царе, и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него.
23 На тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от тебе; Защото си ни открил царевата работа.
24 И тъй, Даниил влезе при Ариоха, когото царят бе назначил да погуби Вавилонските мъдреци, и като влезе рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя, и аз ще явя на царя значението на съня.
25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще яви на царя значението.
26 Царят проговаряйки рече на Даниила, чието име бе Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози;
28 Но има Бог на небесата, който открива тайни; и той явява на цар Навуходоносора онова, що има да стане в послешните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си на леглото си;
29 Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и оня, който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане.
30 Но колкото за мене, тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред тебе; и изгледът му е бил страшен.
32 Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, корема му и бедрата му от мед,
33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 Ти си гледал додето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 Тогава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 и където и да живеят човеците, горските зверове, и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава.
39 И подир тебе ще се издигне друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед, което ще обладае целия свят.
40 Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.
41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва до века.
45 Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто, и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 Царят, отговаряйки на Даниила, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна.
48 Тогава царят възвеличи Даниила, даде му много и големи подаръци, и го постави управител над цялата Вавилонска област и началник на управителите над всичките вавилонски мъдреци.
49 И Даниил измоли от царя, и той постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.