Даниил 2
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Сънят на Навуходоносор за статуята
2 През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи. 2 Тогава царят заповяда да повикат вълшебници и гадатели, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя. 3 Царят им каза: „Сънувах сън и духът ми се смути; искам да разбера този сън.“ 4 Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: „О, царю! Да живееш вечно! Разкажи на служителите си този сън и ние ще го разтълкуваме.“ 5 Но царят в отговор каза на халдейците: „Моето решение е окончателно: ако не ми известите съня и значението му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще се превърнат в развалини. 6 (A)Но ако ми разкриете съня и неговото значение, ще получите от мене дарове, награди и големи почести. Затова разкрийте ми съня и неговото значение.“ 7 Те отново отвърнаха с думите: „Нека царят разкаже на служителите си съня и ние ще го разтълкуваме.“ 8 Царят отговори: „Сега аз съм сигурен, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че моето решение е окончателно. 9 Ако не ми разкриете съня, вие имате някакъв замисъл: възнамерявате да ми предложите лъжлив и измамен отговор с надеждата, че положението ще се промени. И така, разкрийте ми съня. Тогава аз ще разбера, че вие можете да ми разтълкувате неговото значение.“ 10 Халдейците възразиха на царя с думите: „Няма човек на света, който може да разкрие на царя това, което иска да знае. Затова нито един цар, владетел и княз не е поисквал такова нещо от никой вълшебник, гадател и халдеец. 11 (B)Това, което царят изисква, е необикновено. Никой друг не може го разкрие на царя освен боговете, които не живеят между тези, които носят плът.“ 12 Царят така силно се разгневи и разяри, че заповяда да погубят всички мъдреци във Вавилон. 13 Когато излезе указът да погубят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.
14 Тогава Даниил се обърна с благоразумие и мъдрост към Ариох, началник на царските телохранители, на когото беше възложено да умъртвява мъдреците във Вавилон. 15 Той попита царския разпоредник Ариох: „Защо е издаден такъв страшен указ от царя?“ Ариох обясни на Даниил всичко. 16 Тогава Даниил влезе при царя и го помоли да му даде време, за да изложи тълкуването пред царя. 17 Даниил отиде у дома си и разказа всичко на сънародниците си Анания, Мисаил и Азария, 18 за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон. 19 Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.
20 (C)Даниил започна да говори: „Да бъде прославено името на Бога отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила. 21 (D)Той променя времената и годините, сваля и поставя царете, дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. 22 (E)Той открива онова, което е дълбоко скрито, знае онова, което е в тъмното, и светлината живее с Него. 23 Аз прославям и величая Тебе, Бога на нашите предци, защото Ти ми дари мъдрост и сила, Ти ми откри онова, за което Те молихме, и Ти ни разкри онова, което царят иска да разбере.“
24 След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“
25 Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“ 26 Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“ 27 Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае. 28 Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните: 29 ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане. 30 А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.
31 Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен. 32 Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед, 33 краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина. 34 Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши. 35 Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.
36 Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение. 37 Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата, 38 (F)и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава! 39 След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя. 40 Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко – така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко. 41 Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо – това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина. 42 И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко. 43 А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината. 44 (G)В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно. 45 Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива. 47 (H)След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“ 48 Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци. 49 Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.
Daniel 2
Louis Segond
2 La seconde année du règne de Nebucadnetsar, Nebucadnetsar eut des songes. Il avait l'esprit agité, et ne pouvait dormir.
2 Le roi fit appeler les magiciens, les astrologues, les enchanteurs et les Chaldéens, pour qu'ils lui disent ses songes. Ils vinrent, et se présentèrent devant le roi.
3 Le roi leur dit: J'ai eu un songe; mon esprit est agité, et je voudrais connaître ce songe.
4 Les Chaldéens répondirent au roi en langue araméenne: O roi, vis éternellement! dis le songe à tes serviteurs, et nous en donnerons l'explication.
5 Le roi reprit la parole et dit aux Chaldéens: La chose m'a échappé; si vous ne me faites connaître le songe et son explication, vous serez mis en pièces, et vos maisons seront réduites en un tas d'immondices.
6 Mais si vous me dites le songe et son explication, vous recevrez de moi des dons et des présents, et de grands honneurs. C'est pourquoi dites-moi le songe et son explication.
7 Ils répondirent pour la seconde fois: Que le roi dise le songe à ses serviteurs, et nous en donnerons l'explication.
8 Le roi reprit la parole et dit: Je m'aperçois, en vérité, que vous voulez gagner du temps, parce que vous voyez que la chose m'a échappé.
9 Si donc vous ne me faites pas connaître le songe, la même sentence vous enveloppera tous; vous voulez vous préparez à me dire des mensonges et des faussetés, en attendant que les temps soient changés. C'est pourquoi dites-moi le songe, et je saurai si vous êtes capables de m'en donner l'explication.
10 Les Chaldéens répondirent au roi: Il n'est personne sur la terre qui puisse dire ce que demande le roi; aussi jamais roi, quelque grand et puissant qu'il ait été, n'a exigé une pareille chose d'aucun magicien, astrologue ou Chaldéen.
11 Ce que le roi demande est difficile; il n'y a personne qui puisse le dire au roi, excepté les dieux, dont la demeure n'est pas parmi les hommes.
12 Là-dessus le roi se mit en colère, et s'irrita violemment. Il ordonna qu'on fasse périr tous les sages de Babylone.
13 La sentence fut publiée, les sages étaient mis à mort, et l'on cherchait Daniel et ses compagnons pour les faire périr.
14 Alors Daniel s'adressa d'une manière prudente et sensée à Arjoc, chef des gardes du roi, qui était sorti pour mettre à mort les sages de Babylone.
15 Il prit la parole et dit à Arjoc, commandant du roi: Pourquoi la sentence du roi est-elle si sévère? Arjoc exposa la chose à Daniel.
16 Et Daniel se rendit vers le roi, et le pria de lui accorder du temps pour donner au roi l'explication.
17 Ensuite Daniel alla dans sa maison, et il instruisit de cette affaire Hanania, Mischaël et Azaria, ses compagnons,
18 les engageant à implorer la miséricorde du Dieu des cieux, afin qu'on ne fît pas périr Daniel et ses compagnons avec le reste des sages de Babylone.
19 Alors le secret fut révélé à Daniel dans une vision pendant la nuit. Et Daniel bénit le Dieu des cieux.
20 Daniel prit la parole et dit: Béni soit le nom de Dieu, d'éternité en éternité! A lui appartiennent la sagesse et la force.
21 C'est lui qui change les temps et les circonstances, qui renverse et qui établit les rois, qui donne la sagesse aux sages et la science à ceux qui ont de l'intelligence.
22 Il révèle ce qui est profond et caché, il connaît ce qui est dans les ténèbres, et la lumière demeure avec lui.
23 Dieu de mes pères, je te glorifie et je te loue de ce que tu m'as donné la sagesse et la force, et de ce que tu m'as fait connaître ce que nous t'avons demandé, de ce que tu nous as révélé le secret du roi.
24 Après cela, Daniel se rendit auprès d'Arjoc, à qui le roi avait ordonné de faire périr les sages de Babylone; il alla, et lui parla ainsi: Ne fais pas périr les sages de Babylone! Conduis-moi devant le roi, et je donnerai au roi l'explication.
25 Arjoc conduisit promptement Daniel devant le roi, et lui parla ainsi: J'ai trouvé parmi les captifs de Juda un homme qui donnera l'explication au roi.
26 Le roi prit la parole et dit à Daniel, qu'on nommait Beltschatsar: Es-tu capable de me faire connaître le songe que j'ai eu et son explication?
27 Daniel répondit en présence du roi et dit: Ce que le roi demande est un secret que les sages, les astrologues, les magiciens et les devins, ne sont pas capables de découvrir au roi.
28 Mais il y a dans les cieux un Dieu qui révèle les secrets, et qui a fait connaître au roi Nebucadnetsar ce qui arrivera dans la suite des temps. Voici ton songe et les visions que tu as eues sur ta couche.
29 Sur ta couche, ô roi, il t'est monté des pensées touchant ce qui sera après ce temps-ci; et celui qui révèle les secrets t'a fait connaître ce qui arrivera.
30 Si ce secret m'a été révélé, ce n'est point qu'il y ait en moi une sagesse supérieure à celle de tous les vivants; mais c'est afin que l'explication soit donnée au roi, et que tu connaisses les pensées de ton coeur.
31 O roi, tu regardais, et tu voyais une grande statue; cette statue était immense, et d'une splendeur extraordinaire; elle était debout devant toi, et son aspect était terrible.
32 La tête de cette statue était d'or pur; sa poitrine et ses bras étaient d'argent; son ventre et ses cuisses étaient d'airain;
33 ses jambes, de fer; ses pieds, en partie de fer et en partie d'argile.
34 Tu regardais, lorsqu'une pierre se détacha sans le secours d'aucune main, frappa les pieds de fer et d'argile de la statue, et les mit en pièces.
35 Alors le fer, l'argile, l'airain, l'argent et l'or, furent brisés ensemble, et devinrent comme la balle qui s'échappe d'une aire en été; le vent les emporta, et nulle trace n'en fut retrouvée. Mais la pierre qui avait frappé la statue devint une grande montagne, et remplit toute la terre.
36 Voilà le songe. Nous en donnerons l'explication devant le roi.
37 O roi, tu es le roi des rois, car le Dieu des cieux t'a donné l'empire, la puissance, la force et la gloire;
38 il a remis entre tes mains, en quelque lieu qu'ils habitent, les enfants des hommes, les bêtes des champs et les oiseaux du ciel, et il t'a fait dominer sur eux tous: c'est toi qui es la tête d'or.
39 Après toi, il s'élèvera un autre royaume, moindre que le tien; puis un troisième royaume, qui sera d'airain, et qui dominera sur toute la terre.
40 Il y aura un quatrième royaume, fort comme du fer; de même que le fer brise et rompt tout, il brisera et rompra tout, comme le fer qui met tout en pièces.
41 Et comme tu as vu les pieds et les orteils en partie d'argile de potier et en partie de fer, ce royaume sera divisé; mais il y aura en lui quelque chose de la force du fer, parce que tu as vu le fer mêlé avec l'argile.
42 Et comme les doigts des pieds étaient en partie de fer et en partie d'argile, ce royaume sera en partie fort et en partie fragile.
43 Tu as vu le fer mêlé avec l'argile, parce qu'ils se mêleront par des alliances humaines; mais ils ne seront point unis l'un à l'autre, de même que le fer ne s'allie point avec l'argile.
44 Dans le temps de ces rois, le Dieu des cieux suscitera un royaume qui ne sera jamais détruit, et qui ne passera point sous la domination d'un autre peuple; il brisera et anéantira tous ces royaumes-là, et lui-même subsistera éternellement.
45 C'est ce qu'indique la pierre que tu as vue se détacher de la montagne sans le secours d'aucune main, et qui a brisé le fer, l'airain, l'argile, l'argent et l'or. Le grand Dieu a fait connaître au roi ce qui doit arriver après cela. Le songe est véritable, et son explication est certaine.
46 Alors le roi Nebucadnetsar tomba sur sa face et se prosterna devant Daniel, et il ordonna qu'on lui offrît des sacrifices et des parfums.
47 Le roi adressa la parole à Daniel et dit: En vérité, votre Dieu est le Dieu des dieux et le Seigneur des rois, et il révèle les secrets, puisque tu as pu découvrir ce secret.
48 Ensuite le roi éleva Daniel, et lui fit de nombreux et riches présents; il lui donna le commandement de toute la province de Babylone, et l'établit chef suprême de tous les sages de Babylone.
49 Daniel pria le roi de remettre l'intendance de la province de Babylone à Schadrac, Méschac et Abed Nego. Et Daniel était à la cour du roi.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.