Judges 6
New King James Version
Midianites Oppress Israel
6 Then the children of Israel did (A)evil in the sight of the Lord. So the Lord delivered them into the hand of (B)Midian for seven years, 2 and the hand of Midian prevailed against Israel. Because of the Midianites, the children of Israel made for themselves the dens, (C)the caves, and the strongholds which are in the mountains. 3 So it was, whenever Israel had sown, Midianites would come up; also Amalekites and the (D)people of the East would come up against them. 4 Then they would encamp against them and (E)destroy the produce of the earth as far as Gaza, and leave no sustenance for Israel, neither sheep nor ox nor (F)donkey. 5 For they would come up with their livestock and their tents, coming in as numerous as locusts; both they and their camels were [a]without number; and they would enter the land to destroy it. 6 So Israel was greatly impoverished because of the Midianites, and the children of Israel (G)cried out to the Lord.
7 And it came to pass, when the children of Israel cried out to the Lord because of the Midianites, 8 that the Lord sent a prophet to the children of Israel, who said to them, “Thus says the Lord God of Israel: ‘I brought you up from Egypt and brought you out of the (H)house of [b]bondage; 9 and I delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of all who oppressed you, and (I)drove them out before you and gave you their land. 10 Also I said to you, “I am the Lord your God; (J)do not fear the gods of the Amorites, in whose land you dwell.” But you have not obeyed My (K)voice.’ ”
Gideon
11 Now the Angel of the Lord came and sat under the terebinth tree which was in Ophrah, which belonged to Joash (L)the Abiezrite, while his son (M)Gideon threshed wheat in the winepress, in order to hide it from the Midianites. 12 And the (N)Angel of the Lord appeared to him, and said to him, “The Lord is (O)with you, you mighty man of valor!”
13 Gideon said to Him, “O [c]my lord, if the Lord is with us, why then has all this happened to us? And (P)where are all His miracles (Q)which our fathers told us about, saying, ‘Did not the Lord bring us up from Egypt?’ But now the Lord has (R)forsaken us and delivered us into the hands of the Midianites.”
14 Then the Lord turned to him and said, (S)“Go in this might of yours, and you shall save Israel from the hand of the Midianites. (T)Have I not sent you?”
15 So he said to Him, “O [d]my Lord, how can I save Israel? Indeed (U)my clan is the weakest in Manasseh, and I am the least in my father’s house.”
16 And the Lord said to him, (V)“Surely I will be with you, and you shall [e]defeat the Midianites as one man.”
17 Then he said to Him, “If now I have found favor in Your sight, then (W)show me a sign that it is You who talk with me. 18 (X)Do not depart from here, I pray, until I come to You and bring out my offering and set it before You.”
And He said, “I will wait until you come back.”
19 (Y)So Gideon went in and prepared a young goat, and unleavened bread from an ephah of flour. The meat he put in a basket, and he put the broth in a pot; and he brought them out to Him under the terebinth tree and presented them. 20 The Angel of God said to him, “Take the meat and the unleavened bread and (Z)lay them on this rock, and (AA)pour out the broth.” And he did so.
21 Then the Angel of the Lord put out the end of the staff that was in His hand, and touched the meat and the unleavened bread; and (AB)fire rose out of the rock and consumed the meat and the unleavened bread. And the Angel of the Lord departed out of his sight.
22 Now Gideon (AC)perceived that He was the Angel of the Lord. So Gideon said, “Alas, O Lord God! (AD)For I have seen the Angel of the Lord face to face.”
23 Then the Lord said to him, (AE)“Peace be with you; do not fear, you shall not die.” 24 So Gideon built an altar there to the Lord, and called it [f]The-Lord-Is-Peace. To this day it is still (AF)in Ophrah of the Abiezrites.
25 Now it came to pass the same night that the Lord said to him, “Take your father’s young bull, the second bull of seven years old, and (AG)tear down the altar of (AH)Baal that your father has, and (AI)cut down the [g]wooden image that is beside it; 26 and build an altar to the Lord your God on top of this [h]rock in the proper arrangement, and take the second bull and offer a burnt sacrifice with the wood of the image which you shall cut down.” 27 So Gideon took ten men from among his servants and did as the Lord had said to him. But because he feared his father’s household and the men of the city too much to do it by day, he did it by night.
Gideon Destroys the Altar of Baal
28 And when the men of the city arose early in the morning, there was the altar of Baal, torn down; and the wooden image that was beside it was cut down, and the second bull was being offered on the altar which had been built. 29 So they said to one another, “Who has done this thing?” And when they had inquired and asked, they said, “Gideon the son of Joash has done this thing.” 30 Then the men of the city said to Joash, “Bring out your son, that he may die, because he has torn down the altar of Baal, and because he has cut down the wooden image that was beside it.”
31 But Joash said to all who stood against him, “Would you [i]plead for Baal? Would you save him? Let the one who would plead for him be put to death by morning! If he is a god, let him plead for himself, because his altar has been torn down!” 32 Therefore on that day he called him (AJ)Jerubbaal,[j] saying, “Let Baal plead against him, because he has torn down his altar.”
33 Then all (AK)the Midianites and Amalekites, the people of the East, gathered together; and they crossed over and encamped in (AL)the Valley of Jezreel. 34 But (AM)the Spirit of the Lord came upon Gideon; then he (AN)blew the trumpet, and the Abiezrites gathered behind him. 35 And he sent messengers throughout all Manasseh, who also gathered behind him. He also sent messengers to (AO)Asher, (AP)Zebulun, and Naphtali; and they came up to meet them.
The Sign of the Fleece
36 So Gideon said to God, “If You will save Israel by my hand as You have said— 37 (AQ)look, I shall put a fleece of wool on the threshing floor; if there is dew on the fleece only, and it is dry on all the ground, then I shall know that You will save Israel by my hand, as You have said.” 38 And it was so. When he rose early the next morning and squeezed the fleece together, he wrung the dew out of the fleece, a bowlful of water. 39 Then Gideon said to God, (AR)“Do not be angry with me, but let me speak just once more: Let me test, I pray, just once more with the fleece; let it now be dry only on the fleece, but on all the ground let there be dew.” 40 And God did so that night. It was dry on the fleece only, but there was dew on all the ground.
Footnotes
- Judges 6:5 innumerable
- Judges 6:8 slavery
- Judges 6:13 Heb. adoni, used of man
- Judges 6:15 Heb. Adonai, used of God
- Judges 6:16 Lit. strike
- Judges 6:24 Heb. YHWH Shalom
- Judges 6:25 Heb. Asherah, a Canaanite goddess
- Judges 6:26 stronghold
- Judges 6:31 contend
- Judges 6:32 Lit. Let Baal Plead
Съдии 6
Bulgarian Bible
6 И Израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.
2 И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.
3 И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;
4 и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.
5 Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.
6 Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.
7 И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,
8 тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;
9 И избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.
10 И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.
11 И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.
13 А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предел в ръката на мадиамците.
14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?
15 А той Му рече: О Господи! с какво ще освобадя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.
16 Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.
17 Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;
18 моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той ме рече: Ще чакам догдето се върнеш.
19 Тогава Гедеон слезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та го представи.
20 И ангелът Божия му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.
21 Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.
22 И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.
23 А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.
24 И Гедеон издигна там олтар на Господа и нараче го Иеовашалом*; той е до днес в Офра на авиезерците.
25 И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.
26 После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.
27 И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.
28 А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.
29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.
30 Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.
31 А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му
32 За това в същия ден той нарече сина си Ероваал*, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.
33 Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.
34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.
35 После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.
36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.
37 ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогаз ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.
38 Така биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.
39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.
40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
