Трета и четвърта притча на Валаам

24 А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята. ² Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него. ³ И той започна притчата си с думите:

¹⁰ Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш. ¹¹ Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“ ¹² А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил: ¹³ ‘Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.’ ¹⁴ Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“ ¹⁵ И той започна притчата си с думите:

^20 (D)А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“ ^21 (E)А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си, ²² но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“ ²³ И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това? ^24 (F)Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“ ²⁵ След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.