Font Size
Числа 21
1940 Bulgarian Bible
Числа 21
1940 Bulgarian Bible
21 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха <и разориха> градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, <или>, Погибел.}.
4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
16 А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,
19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.
21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която <се простира> до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците.
32 После Моисей изпрати <човеци> да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
Числа 21
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Числа 21
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Чудото с медната змия
21 (A)(B)Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях. 2 Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“ 3 Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма. 4 (C)Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя 5 и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“ 6 (D)Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха. 7 Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа. 8 И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“ 9 (E)И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
10 След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот. 11 А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав. 12 Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред. 13 Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците. 14 Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон: 15 „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“
16 А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“ 17 Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте 18 кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана, 19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот, 20 от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
21 (F)(G)(H)Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: 22 „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“ 23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил. 24 Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена. 25 Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт; 26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.
27 Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град; 28 (I)защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини. 29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар. 30 Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“
31 Така Израил се засели в страната на аморейците. 32 После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.
33 (J)Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи. 34 И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“ 35 И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.
Numbers 21
King James Version
Numbers 21
King James Version
21 And when king Arad the Canaanite, which dwelt in the south, heard tell that Israel came by the way of the spies; then he fought against Israel, and took some of them prisoners.
2 And Israel vowed a vow unto the Lord, and said, If thou wilt indeed deliver this people into my hand, then I will utterly destroy their cities.
3 And the Lord hearkened to the voice of Israel, and delivered up the Canaanites; and they utterly destroyed them and their cities: and he called the name of the place Hormah.
4 And they journeyed from mount Hor by the way of the Red sea, to compass the land of Edom: and the soul of the people was much discouraged because of the way.
5 And the people spake against God, and against Moses, Wherefore have ye brought us up out of Egypt to die in the wilderness? for there is no bread, neither is there any water; and our soul loatheth this light bread.
6 And the Lord sent fiery serpents among the people, and they bit the people; and much people of Israel died.
7 Therefore the people came to Moses, and said, We have sinned, for we have spoken against the Lord, and against thee; pray unto the Lord, that he take away the serpents from us. And Moses prayed for the people.
8 And the Lord said unto Moses, Make thee a fiery serpent, and set it upon a pole: and it shall come to pass, that every one that is bitten, when he looketh upon it, shall live.
9 And Moses made a serpent of brass, and put it upon a pole, and it came to pass, that if a serpent had bitten any man, when he beheld the serpent of brass, he lived.
10 And the children of Israel set forward, and pitched in Oboth.
11 And they journeyed from Oboth, and pitched at Ijeabarim, in the wilderness which is before Moab, toward the sunrising.
12 From thence they removed, and pitched in the valley of Zared.
13 From thence they removed, and pitched on the other side of Arnon, which is in the wilderness that cometh out of the coasts of the Amorites: for Arnon is the border of Moab, between Moab and the Amorites.
14 Wherefore it is said in the book of the wars of the Lord, What he did in the Red sea, and in the brooks of Arnon,
15 And at the stream of the brooks that goeth down to the dwelling of Ar, and lieth upon the border of Moab.
16 And from thence they went to Beer: that is the well whereof the Lord spake unto Moses, Gather the people together, and I will give them water.
17 Then Israel sang this song, Spring up, O well; sing ye unto it:
18 The princes digged the well, the nobles of the people digged it, by the direction of the lawgiver, with their staves. And from the wilderness they went to Mattanah:
19 And from Mattanah to Nahaliel: and from Nahaliel to Bamoth:
20 And from Bamoth in the valley, that is in the country of Moab, to the top of Pisgah, which looketh toward Jeshimon.
21 And Israel sent messengers unto Sihon king of the Amorites, saying,
22 Let me pass through thy land: we will not turn into the fields, or into the vineyards; we will not drink of the waters of the well: but we will go along by the king's high way, until we be past thy borders.
23 And Sihon would not suffer Israel to pass through his border: but Sihon gathered all his people together, and went out against Israel into the wilderness: and he came to Jahaz, and fought against Israel.
24 And Israel smote him with the edge of the sword, and possessed his land from Arnon unto Jabbok, even unto the children of Ammon: for the border of the children of Ammon was strong.
25 And Israel took all these cities: and Israel dwelt in all the cities of the Amorites, in Heshbon, and in all the villages thereof.
26 For Heshbon was the city of Sihon the king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab, and taken all his land out of his hand, even unto Arnon.
27 Wherefore they that speak in proverbs say, Come into Heshbon, let the city of Sihon be built and prepared:
28 For there is a fire gone out of Heshbon, a flame from the city of Sihon: it hath consumed ar of Moab, and the lords of the high places of Arnon.
29 Woe to thee, Moab! thou art undone, O people of Chemosh: he hath given his sons that escaped, and his daughters, into captivity unto Sihon king of the Amorites.
30 We have shot at them; Heshbon is perished even unto Dibon, and we have laid them waste even unto Nophah, which reacheth unto Medeba.
31 Thus Israel dwelt in the land of the Amorites.
32 And Moses sent to spy out Jaazer, and they took the villages thereof, and drove out the Amorites that were there.
33 And they turned and went up by the way of Bashan: and og the king of bashan went out against them, he, and all his people, to the battle at edrei.
34 And the Lord said unto Moses, Fear him not: for I have delivered him into thy hand, and all his people, and his land; and thou shalt do to him as thou didst unto Sihon king of the Amorites, which dwelt at Heshbon.
35 So they smote him, and his sons, and all his people, until there was none left him alive: and they possessed his land.
Numbers 21
New International Version
Numbers 21
New International Version
Arad Destroyed
21 When the Canaanite king of Arad,(A) who lived in the Negev,(B) heard that Israel was coming along the road to Atharim, he attacked the Israelites and captured some of them. 2 Then Israel made this vow(C) to the Lord: “If you will deliver these people into our hands, we will totally destroy[a](D) their cities.” 3 The Lord listened to Israel’s plea and gave the Canaanites(E) over to them. They completely destroyed them(F) and their towns; so the place was named Hormah.[b](G)
The Bronze Snake
4 They traveled from Mount Hor(H) along the route to the Red Sea,[c](I) to go around Edom.(J) But the people grew impatient on the way;(K) 5 they spoke against God(L) and against Moses, and said, “Why have you brought us up out of Egypt(M) to die in the wilderness?(N) There is no bread! There is no water!(O) And we detest this miserable food!”(P)
6 Then the Lord sent venomous snakes(Q) among them; they bit the people and many Israelites died.(R) 7 The people came to Moses(S) and said, “We sinned(T) when we spoke against the Lord and against you. Pray that the Lord(U) will take the snakes away from us.” So Moses prayed(V) for the people.
8 The Lord said to Moses, “Make a snake and put it up on a pole;(W) anyone who is bitten can look at it and live.” 9 So Moses made a bronze snake(X) and put it up on a pole. Then when anyone was bitten by a snake and looked at the bronze snake, they lived.(Y)
The Journey to Moab
10 The Israelites moved on and camped at Oboth.(Z) 11 Then they set out from Oboth and camped in Iye Abarim, in the wilderness that faces Moab(AA) toward the sunrise. 12 From there they moved on and camped in the Zered Valley.(AB) 13 They set out from there and camped alongside the Arnon(AC), which is in the wilderness extending into Amorite territory. The Arnon is the border of Moab, between Moab and the Amorites.(AD) 14 That is why the Book of the Wars(AE) of the Lord says:
“. . . Zahab[d] in Suphah and the ravines,
the Arnon 15 and[e] the slopes of the ravines
that lead to the settlement of Ar(AF)
and lie along the border of Moab.”
16 From there they continued on to Beer,(AG) the well where the Lord said to Moses, “Gather the people together and I will give them water.”
17 Then Israel sang this song:(AH)
“Spring up, O well!
Sing about it,
18 about the well that the princes dug,
that the nobles of the people sank—
the nobles with scepters and staffs.”
Then they went from the wilderness to Mattanah, 19 from Mattanah to Nahaliel, from Nahaliel to Bamoth, 20 and from Bamoth to the valley in Moab where the top of Pisgah(AI) overlooks the wasteland.
Defeat of Sihon and Og
21 Israel sent messengers(AJ) to say to Sihon(AK) king of the Amorites:(AL)
22 “Let us pass through your country. We will not turn aside into any field or vineyard, or drink water from any well. We will travel along the King’s Highway until we have passed through your territory.(AM)”
23 But Sihon would not let Israel pass through his territory.(AN) He mustered his entire army and marched out into the wilderness against Israel. When he reached Jahaz,(AO) he fought with Israel.(AP) 24 Israel, however, put him to the sword(AQ) and took over his land(AR) from the Arnon to the Jabbok,(AS) but only as far as the Ammonites,(AT) because their border was fortified. 25 Israel captured all the cities of the Amorites(AU) and occupied them,(AV) including Heshbon(AW) and all its surrounding settlements. 26 Heshbon was the city of Sihon(AX) king of the Amorites,(AY) who had fought against the former king of Moab(AZ) and had taken from him all his land as far as the Arnon.(BA)
27 That is why the poets say:
“Come to Heshbon and let it be rebuilt;
let Sihon’s city be restored.
28 “Fire went out from Heshbon,
a blaze from the city of Sihon.(BB)
It consumed(BC) Ar(BD) of Moab,
the citizens of Arnon’s heights.(BE)
29 Woe to you, Moab!(BF)
You are destroyed, people of Chemosh!(BG)
He has given up his sons as fugitives(BH)
and his daughters as captives(BI)
to Sihon king of the Amorites.
30 “But we have overthrown them;
Heshbon’s dominion has been destroyed all the way to Dibon.(BJ)
We have demolished them as far as Nophah,
which extends to Medeba.(BK)”
31 So Israel settled in the land of the Amorites.(BL)
32 After Moses had sent spies(BM) to Jazer,(BN) the Israelites captured its surrounding settlements and drove out the Amorites who were there. 33 Then they turned and went up along the road toward Bashan(BO),(BP) and Og king of Bashan and his whole army marched out to meet them in battle at Edrei.(BQ)
34 The Lord said to Moses, “Do not be afraid of him, for I have delivered him into your hands, along with his whole army and his land. Do to him what you did to Sihon king of the Amorites, who reigned in Heshbon.(BR)”
35 So they struck him down, together with his sons and his whole army, leaving them no survivors.(BS) And they took possession of his land.(BT)
Footnotes
- Numbers 21:2 The Hebrew term refers to the irrevocable giving over of things or persons to the Lord, often by totally destroying them; also in verse 3.
- Numbers 21:3 Hormah means destruction.
- Numbers 21:4 Or the Sea of Reeds
- Numbers 21:14 Septuagint; Hebrew Waheb
- Numbers 21:15 Or “I have been given from Suphah and the ravines / of the Arnon 15 to
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
© 1995-2005 by Bibliata.com
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.