17 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, <и царува> девет години.

² Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

³ Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

⁴ А <след време> асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

⁵ И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.

⁶ В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

⁷ А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

⁸ и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и <в наредбите>, които Израилевите царе узакониха.

⁹ И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

¹⁰ Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

¹¹ и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

¹² и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

¹³ Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.

¹⁴ При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

¹⁵ Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

¹⁶ И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

¹⁷ Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.

¹⁸ Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

¹⁹ Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

²⁰ Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.

²¹ Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях.

²² И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях

²³ докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, <гдето е> и до днес.

²⁴ Тогава асирийският цар доведе <люде> от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

²⁵ А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

²⁶ По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина <на служене> на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина <на служене> на местния Бог.

²⁷ Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат <пак> и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина <на служене> на местния Бог.

²⁸ И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

²⁹ Обаче <людете от> всеки народ поставиха свои богове, <людете от> всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

³⁰ Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

³¹ авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

³² Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

³³ Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

³⁴ Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

³⁵ с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

³⁶ но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

³⁷ И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

³⁸ И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

³⁹ Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

⁴⁰ Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

⁴¹ И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.