Add parallel Print Page Options

Царуването на Соломон

Мъдростта на Соломон

(A)Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим. Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.

Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места. (B)(C)И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния. (D)В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“ Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес. А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи. (E)Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли. (F)Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“

10 И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това. 11 Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш – 12 (G)ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе. 13 (H)Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни. 14 (I)Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“ 15 Соломон се събуди и ето – това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.

16 След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. 17 Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата. 18 И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата. 19 И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него. 20 Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди. 21 Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“ 22 Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.

23 Тогава царят каза: „Едната казва: ‘Живият е моят син, а мъртвият е твоят син’, и другата казва: ‘Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият’.“ 24 И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя. 25 Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“ 26 Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ 27 Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“ 28 И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.