Божият човек и непослушанието му към Бога

13 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. ^2 (A)И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: ‘Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни’.“ ³ И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ ⁴ Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. ⁵ Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. ⁶ Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. ⁷ Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ ⁸ Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, ⁹ защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: ‘Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял’!“ ¹⁰ Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.

¹¹ А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. ¹² Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. ¹³ И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, ¹⁴ и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“ ¹⁵ Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ ¹⁶ А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, ¹⁷ защото чрез словото Господне ми е казано: ‘Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл’!“ ¹⁸ А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: ‘Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода’!“ Но той го лъжеше. ¹⁹ Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.

²⁰ А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, ²¹ и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: ‘Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, ²² но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти’.“ ²³ След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, ²⁴ и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. ²⁵ И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.

²⁶ Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ ²⁷ Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха. ²⁸ Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. ²⁹ Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. ^30 (B)И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ ³¹ След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, ³² защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“

³³ Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. ³⁴ И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.