A A A A A
Bible Book List

Трета Ездра 9Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Той ми отговори: „Като измерваш, измервай времето у себе си и когато видиш, че е преминала една част от посочените преди знамения, тогава ще разбереш, че тъкмо това е времето, когато Всевишният ще започне да посещава създадената от Него епоха. Когато в това време се появят движения на земята, смутове сред народите, тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните, съществували преди тебе, за това е говорил отначало. Както всичко, сътворено във времето, има начало, върви към свършек и се появява краят, така и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и знамения.

Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярва, да избегне споменатите преди нещастия, ще остане и ще види спасението от Мене в Моята земя и в Моите предели, които осветих от векове. Тогава ще съжаляват онези, които се отклониха от Моите пътища, и ще бъдат в мъки онези, които ги отхвърлиха с презрение. 10 Онези, които не Ме познаха, макар да получаваха в живота си благодеяния, 11 които пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го пренебрегнаха, когато още бяха свободни и когато още им беше открито мястото за покаяние, 12 те ще Ме познаят след смъртта си в мъката. 13 Но ти не любопитствай повече как нечестивите ще се мъчат, а се старай да узнаеш как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи времето и заради които е времето.“

14 Аз отвърнах: 15 „Преди казвах и сега казвам, и занапред ще казвам, че тези, които ще загинат, са повече от онези, които ще се спасят, 16 както вълната е по-голяма от капката.“ Той ми отговори с думите:

17 „Каквато е нивата, такова е и семето; каквито са цветята, такива са и багрите; какъвто е работникът, такава е и работата, какъвто е земеделецът, такова е и земеделието – такова беше времето на епохата. 18 Когато приготвях времето, преди то да е било, за да го обитават онези, които сега живеят в него, никой не Ми противоречеше. 19 А сега, когато това време беше създадено, нравите на сътворените се развалиха, жетвата не беше оскъдна, но Законът не беше следван. 20 И Аз разгледах света и ето оказа се, че съществува опасност от замисли, които се появиха в него. 21 Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и едно насаждение от многото. 22 Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запазят Моето зърно и Моето насаждение, което отгледах с много труд.

23 А ти, когато изтекат други седем дена, но без да постиш през тях, 24 и когато излезеш сред цъфнало поле, където няма построена къща, и започнеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, нито да пиеш вино, 25 моли се на Всевишния непрестанно и Аз ще дойда и ще ти говоря.“

Оплакване на гибелта на Йерусалим

26 И както Той ми каза, отидох на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята, и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше. 27 И ето след седем дена аз лежах на тревата и сърцето ми отново беше обзето от смут, както преди. 28 Устата ми се отвори, аз започнах да говоря пред Всевишния и рекох: 29 „О, Господи! Ти, Който сега ни се явяваш, си се явил на предците ни в непроходима и безплодна пустиня, когато те са излезли от Египет, 30 и си казал: ‘Чуй ме, Израилю, вслушай се в думите Ми, потомство на Яков! 31 Ето Аз сея сред вас Своя Закон и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.’ 32 Но нашите предци, като приеха Закона, не го изпълниха и не спазиха Твоите разпоредби. Ала плодът от Твоя Закон не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой; 33 загинаха онези, които приеха Закона, без да запазят посятото в него. 34 Обикновено става така, че ако земята е приела семе, морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посято, или онова, в което е вместено, 35 в такъв случай заедно с него загива и самото посято, вместено или прието и приетото вече няма да остане пред нас. Но при нас не е така. 36 Ние, които приехме Закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашите сърца, които го приеха. 37 Но Законът не загина и си остава в сила.“

38 Докато си говорех това наум, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето тя плачеше и ридаеше с висок глас, обзета от силно страдание; дрехата ѝ беше раздрана, а на главата ѝ – пепел. 39 Тогава изоставих размислите, с които бях зает, обърнах се към нея и рекох: 40 „Защо плачеш и защо е скръбна душата ти?“

Тя ми отвърна: 41 „Остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да се отдам още повече на скръбта си, защото в душата ми има много горчивина и съм много унизена.“

42 Аз я попитах: „Какво си пострадала? Кажи ми!“ А тя ми отговори:

43 „Аз, твоята слугиня, бях безплодна и макар и да имах мъж, не раждах тридесет години. 44 Всеки час, всеки ден през тези тридесет години аз непрестанно се молех на Всевишния. 45 И след тридесет години Бог чу мене, твоята слугиня, видя смирението ми, откликна на моето страдание и ми даде син. И аз му се зарадвах много, и мъжът ми, и всичките ми съграждани. И ние много прославяхме Всевишния. 46 Аз го откърмих с голям труд 47 и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих ден за пиршество.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes