Съдии 2
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
2 (A)Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим[a] и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: ‘Няма да наруша Своя завет с вас довека. 2 (B)Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя[b], а разрушете жертвениците им.’ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? 3 Затова и Аз казах: ‘Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им’.“ 4 Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас. 5 Поради това и нарекоха това място Бохим[c]. Там те принесоха жертва на Господа.
Смърт и погребение на Иисус Навин
6 След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха – всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя. 7 (C)Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил. 8 Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години. 9 (D)Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш. 10 Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.
Призоваване и мисия на съдиите
11 Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали. 12 Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове – боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа; 13 изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта. 14 Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си. 15 (E)Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени.
16 Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители, 17 при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така. 18 Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха. 19 След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път. 20 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас, 21 (F)затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си, 22 за да подложа Израил на изпитание чрез тях – дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“ 23 И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.
Juges 2
Nouvelle Edition de Genève – NEG1979
Israël puni pour sa désobéissance
2 Un envoyé de l’Eternel monta de Guilgal à Bokim, et dit: Je vous ai fait monter hors d’Egypte, et je vous ai amenés dans le pays que j’ai juré à vos pères de vous donner. J’ai dit: Jamais je ne romprai mon alliance avec vous; 2 et vous, vous ne traiterez point alliance avec les habitants de ce pays, vous renverserez leurs autels. Mais vous n’avez point obéi à ma voix. Pourquoi avez-vous fait cela? 3 J’ai dit alors: Je ne les chasserai point devant vous; mais ils seront à vos côtés, et leurs dieux vous seront un piège. 4 Lorsque l’envoyé de l’Eternel eut dit ces paroles à tous les enfants d’Israël, le peuple éleva la voix et pleura. 5 Ils donnèrent à ce lieu le nom de Bokim[a], et ils y offrirent des sacrifices à l’Eternel.
6 Josué renvoya le peuple, et les enfants d’Israël allèrent chacun dans son héritage pour prendre possession du pays. 7 Le peuple servit l’Eternel pendant toute la vie de Josué, et pendant toute la vie des anciens qui survécurent à Josué et qui avaient vu toutes les grandes choses que l’Eternel avait faites en faveur d’Israël. 8 Josué, fils de Nun, serviteur de l’Eternel, mourut âgé de cent dix ans. 9 On l’ensevelit dans le territoire qu’il avait eu en partage, à Thimnath-Hérès, dans la montagne d’Ephraïm, au nord de la montagne de Gaasch.
Corruption et défaite de la nouvelle génération; les juges
10 Toute cette génération fut recueillie auprès de ses pères, et il s’éleva après elle une autre génération, qui ne connaissait point l’Eternel, ni ce qu’il avait fait en faveur d’Israël. 11 Les enfants d’Israël firent alors ce qui déplaît à l’Eternel, et ils servirent les Baals. 12 Ils abandonnèrent l’Eternel, le Dieu de leurs pères, qui les avait fait sortir du pays d’Egypte, et ils allèrent après d’autres dieux d’entre les dieux des peuples qui les entouraient; ils se prosternèrent devant eux, et ils irritèrent l’Eternel. 13 Ils abandonnèrent l’Eternel, et ils servirent Baal et les Astartés.
14 La colère de l’Eternel s’enflamma contre Israël. Il les livra entre les mains de pillards qui les pillèrent, il les vendit entre les mains de leurs ennemis d’alentour, et ils ne purent plus résister à leurs ennemis. 15 Partout où ils allaient, la main de l’Eternel était contre eux pour leur faire du mal, comme l’Eternel l’avait dit, comme l’Eternel le leur avait juré. Ils furent ainsi dans une grande détresse. 16 L’Eternel suscita des juges, afin qu’ils les délivrent de la main de ceux qui les pillaient. 17 Mais ils n’écoutèrent pas même leurs juges, car ils se prostituèrent à d’autres dieux, se prosternèrent devant eux. Ils se détournèrent promptement de la voie qu’avaient suivie leurs pères, et ils n’obéirent point comme eux aux commandements de l’Eternel.
18 Lorsque l’Eternel leur suscitait des juges, l’Eternel était avec le juge, et il les délivrait de la main de leurs ennemis pendant toute la vie du juge; car l’Eternel avait pitié de leurs gémissements contre ceux qui les opprimaient et les tourmentaient. 19 Mais, à la mort du juge, ils se corrompaient de nouveau plus que leurs pères, en allant après d’autres dieux pour les servir et se prosterner devant eux, et ils persévéraient dans la même conduite et le même endurcissement. 20 Alors la colère de l’Eternel s’enflamma contre Israël, et il dit: Puisque cette nation a transgressé mon alliance que j’avais prescrite à ses pères, et puisqu’ils n’ont point obéi à ma voix, 21 je ne chasserai plus devant eux aucune des nations que Josué laissa quand il mourut. 22 C’est ainsi que je mettrai par elles Israël à l’épreuve, pour savoir s’ils prendront garde ou non de suivre la voie de l’Eternel, comme leurs pères y ont pris garde.
23 Et l’Eternel laissa en repos ces nations qu’il n’avait pas livrées entre les mains de Josué, et il ne se hâta point de les chasser.
Footnotes
- Juges 2:5 Bokim, litt. ceux qui pleurent
Dommernes 2
Det Norsk Bibelselskap 1930
2 Og Herrens engel kom fra Gilgal op til Bokim. Og han sa: Jeg hentet eder op fra Egypten og førte eder til det land jeg tilsvor eders fedre, og sa: Aldri i evighet vil jeg bryte min pakt med eder;
2 men I skal ikke gjøre pakt med dette lands innbyggere; deres altere skal I rive ned. Men I hørte ikke på mine ord; hvad har I gjort!
3 Jeg sa også: Jeg vil ikke drive dem ut for eder, men de skal bli til brodder i eders sider, og deres guder skal bli til en snare for eder.
4 Og da Herrens engel talte disse ord til alle Israels barn, gråt folket høit.
5 Derfor kalte de dette sted Bokim[a], og de ofret der til Herren.
6 Da Josva hadde latt folket fare, og Israels barn hadde draget hver til sin arv for å ta landet i eie,
7 tjente folket Herren så lenge Josva levde, og så lenge alle de eldste levde som overlevde Josva og hadde sett alle de store gjerninger Herren hadde gjort for Israel.
8 Men da Josva, Nuns sønn, Herrens tjener, var død, hundre og ti år gammel,
9 og de hadde begravet ham på hans arvelodds grunn i Timnat-Heres i Efra'im-fjellene, nordenfor Ga'as-fjellet,
10 og da hele denne slekt var samlet til sine fedre, og det efter dem var vokset op en annen slekt, som ikke kjente Herren, og heller ikke de gjerninger han hadde gjort for Israel,
11 da gjorde Israels barn det som var ondt i Herrens øine, og dyrket Ba'alene[b].
12 De forlot Herren, sine fedres Gud, som hadde ført dem ut av Egyptens land, og de fulgte andre guder av de folks guder som bodde rundt omkring dem, og de tilbad dem og vakte Herrens harme.
13 De forlot Herren og dyrket Ba'al og Astarte-billedene.
14 Da optendtes Herrens vrede mot Israel, og han gav dem i røveres hånd, som plyndret dem; han solgte dem i deres fienders hånd, de som bodde rundt omkring dem, og de kunde ikke mere stå sig mot sine fiender.
15 Overalt hvor de drog ut, var Herrens hånd imot dem, så det gikk dem ille, således som Herren hadde sagt dem, og som Herren hadde svoret, og deres trengsel var stor.
16 Da opreiste Herren dommere, og de frelste dem av røvernes hånd.
17 Men heller ikke mot sine dommere var de lydige; de holdt sig med andre guder og tilbad dem; de vek snart av fra den vei deres fedre hadde vandret i lydighet mot Herrens bud, og gjorde ikke som de.
18 Og når Herren opreiste dem dommere, så var Herren med dommeren og frelste dem av deres fienders hånd så lenge dommeren levde; for Herren ynkedes over dem når de sukket for deres skyld som plaget og undertrykte dem.
19 Men når så dommeren døde, falt de igjen tilbake og fór verre frem enn sine fedre: De fulgte andre guder og dyrket dem og tilbad dem; de avstod ikke fra nogen av sine gjerninger eller fra sin gjenstridige ferd.
20 Så optendtes Herrens vrede mot Israel, og han sa: Fordi dette folk har brutt min pakt, som jeg oprettet med deres fedre, og ikke har hørt på min røst,
21 så vil jeg heller ikke mere drive bort for dem noget av de folk som Josva lot tilbake da han døde.
22 Ved dem skulde Israel prøves, om de vilde ta vare på Herrens vei og vandre på den, som deres fedre gjorde, eller ikke.
23 Så lot da Herren disse folk bli og hastet ikke med å drive dem bort; han gav dem ikke i Josvas hånd.
Footnotes
- Dommernes 2:5 de gråtende.
- Dommernes 2:11 hedningenes avguder.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Nouvelle Edition de Genève Copyright © 1979 by Société Biblique de Genève