Съдии 19  Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Левитът от Ефремовата планина и опозорената му наложница

19 В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем. ² Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца. ³ Тогава мъжът ѝ тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща. ⁴ Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там. ⁵ Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“ ⁶ Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“ ⁷ Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там. ⁸ А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно. ⁹ След това този мъж стана и тръгна да си върви – сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“

^10 (A)Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него. ¹¹ Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“ ¹² Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“ ¹³ И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“ ¹⁴ И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе. ¹⁵ Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.

¹⁶ И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци. ¹⁷ Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“ ¹⁸ Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си. ¹⁹ При това ние си имаме всичко – и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“ ²⁰ Старецът го увери: „Бъди спокоен – всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“ ²¹ И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.

^22 (B)Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града – скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“ ²³ Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие! ²⁴ Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница – тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“ ²⁵ Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори. ²⁶ Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят ѝ, и лежа там до разсъмване.

²⁷ А на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето – наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете ѝ на прага. ²⁸ Той ѝ каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше^[a]. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място. ^29 (C)Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил. ³⁰ Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес^[b]. Помислете за всичко това и вземете решение – какво да се направи!“