Римляни 9-12

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Бог и израелският народ

9 Говоря истината в Христос. Не лъжа и съвестта ми, водена от Святия Дух, ми е свидетел, ² че сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. ³ Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници, ⁴ народа на Израел. Те са избрани да бъдат Божии деца. На тях Бог разкри славата си, на тях даде заветите, закона, правилния начин на поклонение и обещанията. ⁵ Техни са великите патриарси и те са земният род на Христос, който е Бог над всичко и благословен завинаги!^[a] Амин.

⁶ Не че Божието обещание не се изпълни, но не всички от народа на Израел са наистина Божий народ. ⁷ И това, че са потомци на Авраам, не означава, че всички са негови истински деца. Както Бог каза на Авраам: „Само чрез Исаак ще придобиеш истински потомци.“^{(A) 8} Това означава, че Божии деца са не децата, родени по естествен начин, а децата, родени според обещанието. ⁹ А ето какво беше обещанието: „По това време догодина ще се върна и Сара ще е родила син.“^(B)

¹⁰ И това не е всичко, тъй като Ревека също роди синове от един мъж — нашия праотец Исаак. ^11-12 И още преди да се родят синовете й и преди да са извършили каквото и да е добро или зло, Бог каза на Ревека: „По-големият син ще служи на по-малкия.“^(C) Бог каза това, за да се осъществи планът му, който действа чрез неговия избор и е основан не на делата на човека, а на този, който призовава. ¹³ Както е писано: „Обикнах Яков, а намразих Исав.“^(D)

¹⁴ Какво да кажем тогава? Нима Бог е несправедлив? ¹⁵ Не, разбира се! Той каза на Моисей: „Към когото реша да проявя милост, ще я проявя и към когото реша да проявя съжаление, ще го проявя.“^{(E) 16} Така че всичко зависи не от желанието или усърдието на човека, а от Бога, който показва милост. ¹⁷ Защото според Писанието Бог каза на фараона: „Аз те сложих на престола, за да покажа чрез теб властта си и за да се прогласи името ми по целия свят.“^{(F) 18} Затова Бог проявява милост към този, когото избере, и закоравява сърцето на онзи, когото поиска.

¹⁹ Сигурно ще ми кажеш: „Щом Бог ръководи делата ни, защо тогава ни вини за тях? Нима някой може да се противопостави на волята му?“ ²⁰ Но кой си ти, човече, за да възразяваш на Бога? И може ли сътвореното да каже на твореца си: „Защо си ме създал такъв?“ ²¹ И няма ли власт грънчарят над глината, когато превръща парче глина в специален съд или в съд за всекидневна употреба?

²² Така и Бог, понеже искаше да прояви гнева си и да покаже силата си, понасяше търпеливо онези, които бяха предмет на гнева му и бяха готови за своето унищожение. ²³ Той чакаше, за да покаже богатата си слава на онези, които бяха предмет на милостта му. Те бяха подготвени от Бога да получат неговата слава. ²⁴ Ние сме тези хора, които той призова не само измежду юдеите, а измежду езичниците. ²⁵ Както казва Писанието в книгата на Осия:

²⁷ А Исая възкликва за Израел:

²⁹ Както Исая предсказа:

³⁰ Какво да кажем тогава? Езичниците, които не търсеха да станат праведни пред Бога, станаха праведни, понеже повярваха. ³¹ А народът на Израел, който следваше закон, за да стане праведен, не успя. ³² И защо? Защото се опитваше да стане праведен не чрез вярата, а чрез делата си. Той се препъна в камъка, в който хората ще се спъват. ³³ Както е писано:

10 Братя и сестри, от цялото си сърце желая юдеите да бъдат спасени и се моля за това на Бога, ² защото съм им свидетел, че те имат ревност за Бога, но нямат правилното знание. ³ Те не познаваха начина, по който Бог прави хората праведни, и се опитваха да станат праведни по свой начин, като не приеха Божия начин да станат праведни. ⁴ Христос сложи край на закона, за да стане праведен всеки, който вярва.

⁵ За оправданието, постигнато чрез подчинение на закона, Моисей пише: „Който следва закона, ще живее чрез него.“^{(L) 6} Но за оправданието, постигнато чрез вярата, Писанието казва: „Не питайте сърцето си: «Кой ще се качи на небето?»“ (което значи: „Кой ще се качи на небето да доведе Христос долу на земята?“) ⁷ и не казвайте: „Кой ще слезе в бездната?“ (което значи: „Кой ще слезе в бездната да изведе Христос от мястото на мъртвите?“) ⁸ Ето какво казва Писанието: „Словото е близо до теб. То е на устните ти и в сърцето ти.“^(M) Това е посланието за вярата, което ние проповядваме: ⁹ ако изповядаш, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен. ¹⁰ Защото вярваме със сърцата си и това води до нашето оправдание, и изповядваме с устните си и това води до нашето спасение.

¹¹ В Писанието е казано: „Всеки, който повярва в него, няма да се посрами.“^{(N) 12} Казано е „всеки“, тъй като няма разлика между юдеи и езичници, понеже същият Господ е Господ за всички и дава богатствата си на всички, които го призовават. ¹³ Защото „всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен.“^(O)

¹⁴ Но как хората да потърсят помощ от Бога, ако не вярват в него? А как да повярват, ако не са чували за него? И как да чуят, ако никой не проповядва сред тях? ¹⁵ Както е казано в Писанието: „Колко прекрасни са нозете на онези, които носят добри вести!“^(P)

¹⁶ Но не всички юдеи приеха Благата вест. Исая каза: „Господи, кой повярва на посланието ни?“^{(Q) 17} Вярата идва след като хората чуят Благата вест, а те я чуват, когато някой проповядва за Христос.

¹⁸ Но аз питам: „Нима хората не чуха Благата вест?“ Разбира се, че я чуха, както е казано в Писанието:

¹⁹ И отново питам: „Нима народът на Израел не разбра?“ Първо Моисей каза:

²⁰ След това Исая имаше смелостта да каже:

²¹ Бог каза това чрез Исая за другите народи, а за народа на Израел казва:

Бог не е забравил своя народ

11 Питам тогава: „Нима Бог е отхвърлил своя народ?“ Не, разбира се! Нали аз също съм израелтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. ² Бог не е отхвърлил своя народ, когото предварително е избрал! Или не знаете какво казва Писанието за Илия, който умолявал Бога против народа на Израел: ³ „Господи, те убиха пророците ти и разрушиха олтарите ти. Аз съм единственият, който остана, а искат и мен да убият.“^{(V) 4} Но какво му отговорил Бог? — „Запазих за себе си седем хиляди мъже, които не са се поклонили пред Ваал.^[b]“^(W)

⁵ Така и сега са останали няколко души, които Бог е избрал чрез благодатта си. ⁶ И щом са избрани чрез Божията благодат, то изборът не зависи от делата им, защото ако беше така, Божията благодат не би била благодат.

⁷ Ето какво се случи: народът на Израел не успя да намери това, което търсеше. Избраните от Бога го постигнаха, а останалите закоравиха сърцата си. ⁸ Както е казано в Писанието:

⁹ А Давид казва:

¹¹ И питам: „Когато юдеите се препънаха и паднаха, падането им окончателно ли беше?“ Не, разбира се! Но чрез тяхното препъване дойде спасение за езичниците и това накара юдеите да завиждат. ¹² И ако тяхното препъване донесе богати благословения на света и тяхната загуба донесе богати благословения на езичниците, то колко повече ще донесе влизането на пълния брой юдеи в Божието царство!

¹³ Сега се обръщам към вас, които не сте юдеи. Точно защото съм апостол на езичниците, придавам такова значение на служението си ¹⁴ с надеждата, че мога да накарам хората от своя народ да ревнуват и да спася някои от тях. ¹⁵ Защото, ако като ги отхвърли, Бог се помири със света, какво би могло да донесе приемането им от Бога, освен живот от мъртвите?

¹⁶ Ако първият залък се даде в дар на Бога, целият хляб се освещава. Ако коренът на дървото е свят, то и клоните му са святи.

¹⁷ И ако някои от клоните са били отчупени, а ти, който си клонка от дива маслина, си бил присаден сред тях и споделяш корена и богатите сокове на дървото, ¹⁸ не трябва да се хвалиш пред клоните, които са отчупени. И ако се хвалиш, помни, че не ти храниш корена, а той — теб. ¹⁹ Ще кажеш: „Да, но за да бъда присаден, други клони бяха отчупени.“ ²⁰ Вярно е. Те бяха отчупени, защото нямаха вяра, а ти поради вярата си остана. Затова трябва не да се гордееш, а да се страхуваш, ²¹ защото щом Бог не пощади клоните, които по природа принадлежат на дървото, той няма да пощади и теб, ако спреш да вярваш.

²² Трябва да запомниш и Божието милосърдие, и строгостта му — строгост към онези, които са се отрекли от него, и милосърдие към теб, ако останеш в това милосърдие. Защото ако не останеш, и ти ще бъдеш отрязан от дървото, ²³ а юдеите ще бъдат присадени обратно, ако не упорстват в неверието си, тъй като Бог е способен да ги присади отново. ²⁴ Щом като ти, който беше отрязан от диво маслиново дърво, на което принадлежеше по природа, и — противно на природата — беше присаден към облагородено маслиново дърво, толкова по-лесно е тези, които по природа са облагородени маслинови клонки, да бъдат присадени отново към дървото, на което принадлежат по природа.

²⁵ Братя и сестри, искам да разберете тази скрита истина (за да не разчитате твърде много на собствената си мъдрост): част от народа на Израел упорито отказа да повярва, но това ще се промени, когато пълният брой езичници дойдат при Бога. ²⁶ И по този начин целият Израел ще се спаси. Както казва Писанието:

²⁸ Отказвайки да приемат Благата вест, юдеите стават врагове на Бога заради вас, езичниците, но Бог избра юдеите и ги обича заради обещанията си към предците им. ²⁹ Защото Бог никога не променя решението си за тези, които призовава, и за това, което дава. ³⁰ Както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега получихте неговата милост заради непокорството на юдеите, ³¹ така сега те станаха непокорни, защото Бог прояви милост към вас, за да могат те също да получат Божията милост. ³² Защото Бог е заключил всички хора в затвора на непокорството, за да може да покаже милост към всички.

Възхвала на Бога

³³ Колко дълбоки са Божиите богатства и неговата мъдрост и знание! Колко необясними са присъдите му и неразбираеми — пътищата му! ³⁴ Както казва Писанието:

³⁶ Защото всичко е създадено от Бога и съществува чрез него и за него. Слава на Бога завинаги! Амин.

Посветете живота си на Бога

12 Ето защо, братя и сестри, заради великата милост, която Бог ви предложи, ви моля да принесете себе си като жива и свята жертва, угодна на Бога. Това е вашето духовно служение пред него. ² И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на него и съвършено.

³ Бог ми даде специален дар и затова казвам на всички вас: не възвеличавайте себе си повече, отколкото е редно, а разсъждавайте разумно според количеството вяра, която Бог е раздал на всеки от вас. ⁴ Защото както тялото ни се състои от много части (въпреки че не всички имат еднакви функции), ⁵ така и ние всички сме едно тяло в Христос и всеки от нас принадлежи на другите.

⁶ Ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава. Който има дарбата да пророкува, трябва да я използва според вярата си. ⁷ Който има дарбата да служи, трябва да се посвети на това служение. Който има дарбата да поучава, трябва да се посвети на поучаването. ⁸ Който има дарбата да насърчава, трябва да се посвети на това. Който има дарбата да споделя благата си, нека го прави щедро. Който има дарбата да ръководи, нека го прави с усърдие. Който има дарбата да върши добрини, нека го прави с радост.

⁹ Любовта ви трябва да е искрена. Ненавиждайте злото. Дръжте се здраво за доброто. ¹⁰ Показвайте привързаност в любовта си към другите вярващи и отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си. ¹¹ Не бъдете мързеливи в усърдието и служете на Бога с пламенен дух. ¹² Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата. ¹³ Споделяйте благата си с Божиите хора, които са в нужда, и бъдете гостоприемни.

¹⁴ Благославяйте онези, които ви преследват. Благославяйте ги, не ги проклинайте. ¹⁵ Радвайте се заедно с онези, които се радват, и плачете заедно с онези, които плачат. ¹⁶ Живейте в съгласие един с друг. Не бъдете горделиви и не надценявайте себе си, а се сприятелявайте с хората със скромно положение.

¹⁷ Не отвръщайте на злото със зло, а си поставете за цел да вършите тези неща, които всички смятат за добри. ¹⁸ Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора. ¹⁹ Не отмъщавайте за себе си, скъпи мои, а оставете това на Божия гняв, защото Господ казва в Писанията: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“^{[c] 20} А ето как трябва да постъпвате:

²¹ Не оставай злото да те побеждава, а ти го побеждавай с добро.