Add parallel Print Page Options

Живот в Духа

Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те [a] освободи от закона на греха, който води до смърт. Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. 10 От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. 11 Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

12 Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. 13 Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, 14 защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. 15 Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „ Авва, Отче!“ [b] 16 и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. 17 И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава [c] като неговата.

Бъдещата слава

18 Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, [d] която ще ни бъде дадена. 19 Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. 20 Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, 21 че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

22 Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. 23 И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. 24 Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? 25 Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

26 Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи. 27 Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.

28 И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му. 29 Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният [e] сред много братя и сестри. 30 Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.

Божията любов в Христос Исус

31 Какво да кажем за това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус, и всичко останало? 33 Кой може да обвини избраните от Бога? Никой! Защото Бог е този, който ги обявява за невинни. 34 Кой може да ги осъди? Никой! Христос Исус умря и, което е още по-важно, беше възкресен, и сега седи от дясната страна на Бога и се застъпва за нас. 35 Кой ще ни отдели от любовта на Христос? Неприятностите, трудностите, преследванията, липсата на храна или дрехи, опасностите или мечът? 36 Както е писано:

„Заради теб ни убиват непрестанно
и гледат на нас като на овце,
    обречени на заколение.“ [f]

37 Не, във всички тези неща ние печелим славна победа чрез Онзи, който ни обикна. 38 Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, 39 нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ.

Footnotes

  1. Римляни 8:2 те Според някои гръцки ръкописи: „ме“.
  2. Римляни 8:15 Авва Арамейската дума за „баща“ или „татко“.
  3. Римляни 8:17 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  4. Римляни 8:18 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  5. Римляни 8:29 първородният Това вероятно означава, че Христос е първият в Божието семейство, който споделя Божията слава.
  6. Римляни 8:36 Псалм 44:22

Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог <го извърши> като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и <в жертва> за грях, и осъди греха в плътта,

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.

Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, <обаче>, не към плътта, та да живеем плътски.

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

16 <Така> самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

17 И ако <сме> чада то <сме> и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с <Него>, да се и прославяме заедно с <Него>.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове.

20 Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада.

22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.

24 Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания;

27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>.

28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според <Неговото> намерение.

29 Защото, които предузна, тях и предопредели <да бъдат> съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

36 (<защото>, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.