Божият справедлив съд

2 Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща. ² Знаем, че Божията присъда над хората, които вършат такива дела, е справедлива. ³ Но ти, човече, който съдиш хората, които вършат тези неща, а в същото време ги вършиш и ти, нима мислиш, че ще избегнеш Божия съд? ⁴ Или презираш богатата доброта, снизхождение и търпение на Бога и не разбираш, че той е добър към теб, защото те чака да се покаеш ^[a]?

⁵ Но поради своята упоритост и нежелание да се покаеш ти правиш наказанието си по-тежко и ще го получиш в деня, когато Божият гняв и справедлив съд бъдат разкрити. ⁶ Бог ще възнагради всеки според делата му. ⁷ Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, ^[b] почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро, ⁸ и ще стовари наказанието и гнева си върху онези, които поради своето себелюбие отказват да следват истината и следват злото. ⁹ Скръб и страдание ще изпрати Бог на всеки, който върши зло, първо на юдеите, а после и на езичниците. ¹⁰ А на всеки, който върши добро, ще даде слава, почест и мир, първо на юдеите, а после и на езичниците. ¹¹ Защото Бог съди всички безпристрастно.

¹² Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него. ¹³ Защото праведни пред Бога са не тези, които чуват закона, а тези, които го спазват, и те ще бъдат оправдани.

¹⁴ Така че, когато езичниците, които нямат закона, вършат от само себе си това, което той изисква, въпреки че не го познават, те са закон за себе си, ¹⁵ защото поведението им показва, че изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни.

¹⁶ Всички тези неща ще се случат в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните мисли на хората, както казва Благата вест, която проповядвам.

Юдеите и закона

¹⁷ А ти, който наричаш себе си юдеин и уповаваш на закона, и се гордееш с взаимоотношението си с Бога, ¹⁸ и знаеш каква е волята му и кое е наистина важно, защото законът ти го казва, ¹⁹ и си убеден, че водиш слепите, че си светлина за онези, които тънат в мрак, ²⁰ че си наставник на неуките и учител на децата, и си сигурен, че законът те снабдява със знания и истина, ²¹ защо ти, който учиш другите, не учиш и себе си? Защо ти, който проповядваш, че не трябва да се краде, крадеш? ²² Защо прелюбодействаш ти, който казваш, че човек не трябва да прелюбодейства? Защо крадеш от храмовете ти, който мразиш идолите? ²³ Ти, който се хвалиш със закона, защо срамиш Бога, като нарушаваш неговия закон? ²⁴ Както е писано: „Заради вас се хули Божието име сред езичниците.“ ^[c]

²⁵ Обрязването има смисъл, ако спазваш закона, но ако го нарушаваш, все едно че никога не си бил обрязан. ²⁶ Ако необрязан човек изпълнява изискванията на закона, все едно че е обрязан. ²⁷ Този, който не е физически обрязан и изпълнява закона, ще те осъди теб, който, въпреки че го имаш написан и си обрязан, го нарушаваш.

²⁸ Не е истински юдеин онзи, който е юдеин само външно, нито обрязването на тялото е истинско обрязване. ²⁹ Истински юдеин е онзи, който е юдеин вътрешно, и истинското обрязване е в сърцето и е извършено от Духа, а не от писания закон. Похвалата, която такъв човек получава, идва не от хората, а от Бога.