Първо Царе 25
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Давид и Авигея
25 (A)Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран.
2 В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил. 3 Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев. 4 Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си, 5 той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име 6 и му кажете така: ‘Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш! 7 Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил. 8 Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.’“
9 Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха. 10 Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си. 11 Нима да взема хляба си, водата си[a] и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“ 12 Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи. 13 Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.
14 Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна. 15 А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето. 16 Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата. 17 А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“
18 Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета 19 и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо. 20 А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна. 21 Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто. 22 Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“
23 Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята. 24 Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи. 25 Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал[b] е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил. 26 И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал. 27 Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар. 28 Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот. 29 Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка. 30 И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил, 31 за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си[c].“
32 Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми. 33 Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене. 34 Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“ 35 Тогава Давид взе от ръцете ѝ това, което му беше донесла, и ѝ каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“
36 Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко. 37 А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък. 38 След десет дни Господ порази Навал и той умря. 39 Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“
Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена. 40 И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и ѝ казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“ 41 Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“ 42 Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена. 43 Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени. 44 (B)А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим.
1 Samuel 25
Expanded Bible
Nabal Insults David
25 Now Samuel died, and all the Israelites ·met [L gathered; assembled] and ·had a time of sadness [mourned] for him. Then they buried him at his home in Ramah.
David moved to the ·Desert [Wilderness] of Maon.[a] 2 A man in Maon who had ·land [business] at Carmel was very rich. He had three thousand sheep and a thousand goats. He was ·cutting the wool off his sheep [having his sheep shorn] at Carmel. 3 His name was Nabal [C meaning “Fool” in Hebrew], and he was a descendant of Caleb [Num. 13:6, 30; 14:6, 24, 30; Josh. 14:6; 15:14; Judg. 1:12–20]. His wife was named Abigail. She was ·wise [intelligent; clever; sensible] and beautiful, but Nabal was ·cruel [harsh; crude; surly] and mean. He was a Calebite.
4 While David was in the ·desert [wilderness], he heard that Nabal was ·cutting the wool from [shearing] his sheep. 5 So he sent ten young men and told them, “Go to Nabal at Carmel, and greet him ·for me [L in my name]. 6 Say to Nabal, ‘May you and your ·family [L house] and all who belong to you have ·good health [long life; peace; prosperity]! 7 I have heard that you are ·cutting the wool from [shearing] your sheep. When your shepherds were with us, we did not ·harm [mistreat] them. All the time your shepherds were at Carmel, ·we stole nothing from them [they missed/lost nothing]. 8 Ask your ·servants [L young men], and they will tell you. We come at a ·happy time [feast day; festive time], so ·be kind [show favor] to my young men. Please give anything [C provisions] you ·can find [have at hand] for them and for your son David.’”
9 When David’s men arrived, they gave the message to Nabal [L in David’s name], ·but Nabal insulted them [L and then waited]. 10 He answered them, “Who is David? Who is this son of Jesse? Many ·slaves [servants] are running away from their masters ·today [these days]! 11 I have bread and water, and I have meat that I ·killed [slaughtered] for my ·servants who cut the wool [shearers]. ·But I won’t give it to men I don’t know [L Why should I give it to men from who knows where?].”
12 David’s men went back and told him all Nabal had said. 13 Then David said to them, “·Put [Strap; Buckle; T Gird] on your swords!” So they ·put [strapped; buckled; T girded] on their swords, and David put [strapped; buckled; T girded] on his also. About four hundred men went with David, but two hundred men stayed with the ·supplies [equipment; baggage].
14 One of Nabal’s ·servants [young men] said to Abigail, Nabal’s wife, “David sent messengers from the ·desert [wilderness] to greet our master, but Nabal ·insulted [scorned] them. 15 These men were very good to us. They did not ·harm [mistreat] us. ·They stole nothing from us [Nothing was missing] during all the time we were out in the field with them. 16 Night and day they ·protected us. They were […were] like a wall around us while we were with them ·caring for [tending; minding] the sheep. 17 Now ·think about it [make up your mind], and ·decide [consider] what you ·can [should] do. ·Terrible trouble is coming to [Disaster is certain for; Evil is fated for] our master and all his ·family [household]. Nabal is such a ·wicked [ill-tempered; quarrelsome] man that no one can even talk to him.”
18 Abigail hurried. She took two hundred loaves of bread, two ·leather bags [wineskins] full of wine, five ·cooked [prepared; slaughtered] sheep, ·a bushel [five measures/L seahs] of ·cooked [roasted] grain, a hundred ·cakes [clusters] of raisins, and two hundred cakes of pressed figs and ·put [loaded] all these on donkeys. 19 Then she told her ·servants [L young men], “Go on [L ahead]. I’ll follow you.” But she did not tell her husband Nabal.
20 Abigail rode her donkey and came down toward ·the [a] mountain ·hideout [ravine]. There she met David and his men coming down toward her.
21 David had just said, “·It’s been useless! [In vain have ] I ·watched over [guarded; protected] Nabal’s property in the ·desert [wilderness]. I made sure ·none of his sheep was missing [nothing was stolen]. I did good to him, but he has paid me back with evil. 22 May God punish ·me [L David][b] even more than my enemies if I leave even one of Nabal’s ·men [L one who urinates against a wall] alive until morning.
23 When Abigail saw David, she quickly got off her donkey and ·bowed facedown on the ground [prostrated herself] before him. 24 She fell at David’s feet and said, “My ·master [lord], let the ·blame [guilt] be on me! Please let ·me [L your maidservant] talk to you. Listen to what ·I [L your maidservant has to] say. 25 My ·master [lord], [L please] don’t ·pay attention to [L set your heart/mind on] this worthless man Nabal. He is like his name. His name means ·‘fool’ [‘brute’], and he is truly a ·fool [brute]. But I, your servant, didn’t see the men you sent. 26 The Lord has kept you from killing and ·punishing anyone [taking revenge/vengeance by your own hand]. As surely as the Lord lives and as surely as you live, may your enemies [L and those who seek to harm my lord] become like Nabal! 27 ·I [L Your maidservant] have brought a gift to you for the men who follow you. 28 Please forgive ·my [L your maidservant’s] ·wrong [offense; transgression]. The Lord will certainly ·let your family have many kings [make a lasting/enduring dynasty/house for my lord; 2 Sam. 7], because you fight ·his [L the Lord’s] battles. As long as you live, ·may you do nothing bad [L no evil/wrong will be found in you]. 29 Should someone try to chase you to ·kill you [L seek your life], the Lord your God will ·keep you alive [L wrap/bind you up with the living]. He will ·throw [sling; hurl; fling] away your enemies’ lives as ·he would throw a stone from [L the pocket of] a sling. 30 When the Lord has done all the good he promised, he will make you ·leader [ruler; prince] over Israel. 31 Then you won’t feel ·guilty [grieved; anxious] or ·troubled [remorse] because you ·killed innocent people and punished them [L shed blood without cause and avenged yourself]. Please remember ·me [L your maidservant] when the Lord ·brings you success [has done well by you].”
32 David answered Abigail, “·Praise [Blessed be] the Lord, the God of Israel, who sent you to meet me today. 33 May you be blessed for your ·wisdom [good sense/judgment; discernment]. You have kept me from ·killing [bloodshed] or ·punishing people [L avenging myself with my own hand] today. 34 As surely as the Lord, the God of Israel, lives, he has kept me from ·hurting [harming] you. If you hadn’t come quickly to meet me, not one of Nabal’s ·men [L those who urinate against a wall] would ·have lived until [still be alive in the] morning.”
35 Then David ·accepted Abigail’s gifts [L received from her hand that which she had brought]. He told her, “Go home in peace. I have heard your words, and ·I will do what you have asked [granted your request/petition].”
Nabal’s Death
36 When Abigail went back to Nabal, he was in the house, ·eating [feasting; drinking] like a king. He was very drunk and in ·a good mood [high spirits]. So she told him nothing until ·the next morning [daybreak; dawn]. 37 In the morning when ·he was not drunk [L the wine had left him], his wife told him everything. ·His heart stopped [He had a stroke], and he became like stone. 38 About ten days later the Lord struck Nabal and he died.
39 When David heard that Nabal was dead, he said, “·Praise [Blessed be] the Lord! Nabal insulted me, but the Lord has ·supported me [avenged me; pleaded/judged my case; upheld my cause]! He has kept ·me [L his servant] from doing ·wrong [evil]. The Lord has ·punished Nabal for his wrong [L returned Nabal’s evildoing on his own head].”
Then David sent a ·message [proposal] to Abigail, asking her to be his wife. 40 His servants went to Carmel and said to Abigail, “David sent us to take you so you can become his wife.”
41 Abigail ·bowed facedown [prostrated herself] on the ground and said, “·I am [L Your maidservant is] your ·servant [slave]. I’m ready to serve you and to wash the feet of my ·master’s [lord’s] servants.” 42 Abigail quickly got on a donkey and went with David’s messengers, with her five ·maids [servant-girls] following her. And she became David’s wife.
43 David also had married Ahinoam of Jezreel. So they were both David’s wives. 44 Saul’s daughter Michal was also David’s wife [18:20–29], but Saul had given her to Paltiel son of Laish, who was from Gallim.
Footnotes
- 1 Samuel 25:1 Maon Some early Greek copies read “Maon.” Hebrew copies read “Paran.”
- 1 Samuel 25:22 David Some Greek copies read “David.” Hebrew copies read “the enemies of David.”
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
The Expanded Bible, Copyright © 2011 Thomas Nelson Inc. All rights reserved.