Първо Царе 26

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Давид отново пощадява Саул

26 ^(A)Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. ² Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил. ³ И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята. ⁴ Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал^[a]. ⁵ Давид стана^[b] и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.

^6 (B)Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“ ⁷ Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него. ⁸ Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“ ^9 (C)Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“ ¹⁰ Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа. ¹¹ Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“ ¹² Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.

¹³ Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние. ¹⁴ И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“ ¹⁵ Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар. ¹⁶ Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“

¹⁷ Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“ ¹⁸ И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене? ¹⁹ А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: ‘Иди да служиш на други богове!’ ²⁰ И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“

²¹ А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“ ²² Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе. ²³ И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа. ²⁴ И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“ ^25 (D)Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.