Първо Солуняни 2
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Делото на Павел в Солун
2 Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно, 2 но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога. 3 Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого. 4 Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви. 5 Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това! 6 Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от някой друг, 7 въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни [a] сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца. 8 Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи. 9 Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.
10 И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите, 11 и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца. 12 Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.
13 Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите. 14 Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви [b] в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите, 15 които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора. 16 Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.
Желанието на Павел да ги посети отново
17 А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време – разделени само телесно, но не и в мислите си – и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим. 18 Да, ние много искахме да дойдем при вас. Аз, Павел, много пъти се опитвах да го направя, но Сатана ни пречеше. 19 Защото кой друг освен вас е нашата надежда, радост и венец, с който да се гордеем пред нашия Господ Исус, когато той дойде? 20 Наистина, вие сте нашата слава и радост!
Footnotes
- Първо Солуняни 2:7 Но ние бяхме нежни Според някои ръкописи: „Но ние станахме бебета“.
- Първо Солуняни 2:14 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
Първо Солуняни 2
1940 Bulgarian Bible
2 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;
2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;
4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.
10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,
12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;
15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?
20 Защото вие сте наша слава и радост.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com