Add parallel Print Page Options

Примерът на апостолите

Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, (A)защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. (B)Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.

Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате[a] повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг. Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал? Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас! Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт[b], понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората. 10 Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни. 11 (C)Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни 12 (D)и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, 13 (E)хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.

14 (F)Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца. 15 (G)Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието. 16 (H)Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос[c]. 17 (I)По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква. 18 Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас. 19 Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не е в думите, а в силата. 21 Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?

Footnotes

  1. 4:6 В някои ръкописи липсва: „мъдрувате“.
  2. 4:9 Т.е. да умрем сред гладиаторите или зверовете на арената. В процесията към амфитеатъра осъдените на смърт вървели последни.
  3. 4:16 В някои ръкописи липсва: „както аз – на Христос“.

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

Защото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?