90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

² Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

³ Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

⁴ Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

⁵ Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

⁶ Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁷ Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁸ Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁹ Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

¹⁰ Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹¹ Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹² Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

¹³ Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹⁴ Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

¹⁶ Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.