Псалми 60
1940 Bulgarian Bible
60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Psalm 60
Amplified Bible, Classic Edition
Psalm 60
To the Chief Musician; [set to the tune of] “The Lily of the Testimony.” A poem of David intended to record memorable thoughts and to teach; when he had striven with the Arameans of Mesopotamia and the Arameans of Zobah, and when Joab returned and smote twelve thousand Edomites in the Valley of Salt.
1 O God, You have rejected us and cast us off, broken down [our defenses], and scattered us; You have been angry—O restore us and turn Yourself to us again!
2 You have made the land to quake and tremble, You have rent it [open]; repair its breaches, for it shakes and totters.
3 You have made Your people suffer hard things; You have given us to drink wine that makes us reel and be dazed.
4 [But now] You have set up a banner for those who fear and worshipfully revere You [to which they may flee from the bow], a standard displayed because of the truth. Selah [pause, and calmly think of that]!
5 That Your beloved ones may be delivered, save with Your right hand and answer us [or me].
6 God has spoken in His holiness [in His promises]: I will rejoice, I will divide and portion out [the land] Shechem and the Valley of Succoth [west to east].
7 Gilead is Mine, and Manasseh is Mine; Ephraim also is My helmet (the defense of My head); Judah is My scepter and My lawgiver.
8 Moab is My washpot [reduced to vilest servitude]; upon Edom I cast My shoe in triumph; over Philistia I raise the shout of victory.
9 Who will bring me [David] into the strong city [of Petra]? Who will lead me into Edom?
10 Have You not rejected us, O God? And will You not go forth, O God, with our armies?
11 O give us help against the adversary, for vain (ineffectual and to no purpose) is the help or salvation of man.
12 Through God we shall do valiantly, for He it is Who shall tread down our adversaries.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 1954, 1958, 1962, 1964, 1965, 1987 by The Lockman Foundation
