Add parallel Print Page Options

12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (A)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.

Read full chapter