42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

² Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

³ Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

⁴ Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

⁵ Защо си отпаднала душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога: защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.

⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.

⁷ Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁸ Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

⁹ Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажалан поради притеснението от неприятеля?

¹⁰ Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

¹¹ Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.