Add parallel Print Page Options

Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Read full chapter