22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

³⁷ И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

³⁹ И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

⁴² Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

⁴⁴ И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁵³ Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁴⁶ А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

⁵⁰ А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

³³ И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³⁹ И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.