142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

² Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

⁴ Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶ Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷ Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.