103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

² Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

³ <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

⁴ <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

⁵ <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

⁶ Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

⁷ Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

⁸ Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

⁹ Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.

¹⁰ Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

¹¹ Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

¹² Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.

¹³ Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.

¹⁴ Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

¹⁵ Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

¹⁶ Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

¹⁷ Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

¹⁸ На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

¹⁹ Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

²⁰ Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

²¹ Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

²² Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

² Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

³ Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

⁴ Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.

⁵ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

⁶ За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁷ Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁸ Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁹ Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

¹⁰ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹¹ Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

¹² Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

¹³ Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

109 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

² Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

³ Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

⁴ За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.

⁵ И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

⁶ <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

⁷ Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

⁸ Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

⁹ Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

¹⁰ Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.

¹¹ Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

¹² Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

¹³ Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

¹⁴ Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

¹⁵ Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

¹⁶ Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.

¹⁷ Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.

¹⁸ Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

¹⁹ Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

²⁰ Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

²¹ А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

²² Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

²³ Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.

²⁴ Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

²⁵ И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

²⁶ Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

²⁷ За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.

²⁸ Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

²⁹ Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

³⁰ И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

³¹ Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.

² Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

³ В деня, <когато събереш> силата си, твоите люде <ще> представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади <ще дойдат> при тебе <като> росата из утробата на зората.

⁴ Господ се закле, (и не ще се разкае), <като каза>: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

⁵ Господ, <стоящ> отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

⁶ Ще извърши съд между народите, ще напълни <земята> с трупове, Ще смаже главата на <неприятелите> по широкия свят.

⁷ Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.

² Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.

³ Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;

⁴ Гдето възлизат племената, Господните племена. <Според> надеждите на Израиля, За да славят името Господно.

⁵ Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.

⁶ Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

⁷ Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!

⁸ Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!

⁹ Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.