¹¹ (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

¹³ (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

⁴ Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

⁵ Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

¹¹ И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

⁷ И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

¹⁸ Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.