Псалми 88 Bulgarian Bible
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.