Add parallel Print Page Options

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

144 (A)(B)На Давид.

Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
(C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
(D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
(E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
(F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
(G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
(H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
(I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!

144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

<Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!