Add parallel Print Page Options

Възхвала на Божията вярност и милост

138 (A)На Давид.

Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
(B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
(C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
(D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
(E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
(F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.

Footnotes

  1. 138:1 В Септуагинта: „пред ангелите“.